Решение № 3397 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2019 г.

Решение № 3397 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – П. срещу решение № 1729/13.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1502/2019 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменено решение № 2153-15-111/24.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № [номер]/Протокол № 2140-15-168 от 05.03.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - П., с което на А. Димитров е отказано възстановяване на социалната пенсия за инвалидност. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл. 82, ал. 1 КСО във вр. § 22 с ПЗР на КСО във вр. чл. 90 а, ал. 1 КСО са относими към касационните основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Ответникът – А. Димитров, чрез пълномощник адв. И. Недев, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-111/24.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № [номер]/Протокол № 2140-15-168 от 05.03.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - П., с което на А. Димитров на основание чл. 90 а, ал. 1 и чл. 103 КСО е отказано възстановяване на социалната пенсия за инвалидност. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с разпореждане № [номер 27.06.1995 г. на Димитров е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 25.03.1995 г., която е дължима в качеството му на наследник на починалия му баща, наследодателя А. Димитров. След представяне на диплома за завършено средно образование № 6586-134/19.06.2009 г., издадена от ОМГ "Акад. К. П." - П., наследствената пенсия е прекратена с разпореждане № [номер 10.07.2009 г., издадено от органите на ТП на НОИ - П., считано от 13.06.2009 г. Със заявление вх. № 59127/26.09.2009 г. по опис на ТП на НОИ - П., жалбоподателят е направил искане за възстановяване на изплащането на наследствената му пенсия в качеството му на учащ се, като е представил документ от УНСС - С., удостоверяващ студентските му права. С разпореждане №[номер 21.10.2009 г. на основание чл. 97 КСО във връзка с чл. 82, ал. 1 КСО, изплащането на отпусната му наследствена пенсия е възобновено, считано от 23.09.2009 г. Въз основа на представено ЕР на ТЕЛК № 0168/20.01.2010 г. с определени 100% загубена работоспособност с оглед вид и степен на увреждане, касаещо потребност от чужда помощ и с дата на инвалидизиране 23.09.2009 г., с разпореждане №[номер 25.03.2010 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ - П. му е отпусната и социална пенсия за инвалидност, считано от 23.09.2009 г. След поредно преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК с № 0047/09.01.2012 г., потвърдено с решение № 00962/24.01.2012 г. на медицинската комисия при ТП на НОИ – П., е определен срок на инвалидност "пожизнен". С разпореждане № 15190153040 от 01.01.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - П., на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за хората с увреждания, считано от 01.01.2019 г. е прекратена получаваната социална пенсия за инвалидност на Димитров. Първоинстанционният съд приема наличието на обективни предпоставки за прекратяване на отпусната наследствена пенсия на жалбоподателя, като намира, че същият не отговаря на изискването да е учащ, считано от 14.03.2012 г., съгласно удостоверение № 74/12.03.2019 г. издадено от Университета за национално и световно стопанство – С., като това е станало преди въвеждане на правилото на § 22 с ПЗР на КСО. Изложени са съображения, че по отношение на жалбоподателя получаването на наследствена пенсия не е станало пожизнено. Първоинстанционният съд намира, че приложеното Удостоверение от УНСС-С. не е било правилно преценено от ответния административен орган, като то следва да бъде предмет на обсъждане от последния, който да прецени законосъобразно неговата тежест към разглеждания предмет. Обоснован е извод, формиран въз основа на анализа на разпоредбата на чл. 34, ал. 5, изр. 2 НПОС, като е прието, че лицата, които са отписани/отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена – от датата на заповедта. Съдът намира, че изясненото обстоятелство по прекратени студентски права не само е относимо към предмета на административното производство, но с него се изясняват факти от значение за неговата законосъобразна преценка, с оглед възможността за приложение на разпоредбата на чл. 90 а, ал. 1 от КСО (в сила от 1.01.2019 г.) и отпускането на социална пенсия за инвалидност. Горните доводи на административния съд са обусловени от обстоятелството, че по силата на изменената правна разпоредба на чл. 90 а, ал. 1 КСО (в сила от 1.01.2019 г.), отпускането на друга пенсия (в случая наследствена), лишава от право жалбоподателя да получава социална пенсия за инвалидност като лице, навършило 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Върховният административен съд – шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО (преди изменението ДВ, бр. 107/2014 г.) предвижда, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 г. възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по късно от навършване на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18 г., съответно 26 г. възраст. След изменението на чл. 82 КСО (считано от 1.01.2015 г. с ДВ, бр. 107/2014 г.), правото на наследствена пенсия е поставено в зависимост от още една материална предпоставка, а именно за възрастта над 26 г. възраст лицата да учат. Със същото изменение е въведено правилото на § 22 с ПЗР КСО, че отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18 съответно до 26 г. възраст, продължават да се плащат до определените им срокове, като под определените им срокове следва да се има предвид срокът на инвалидността, определен с решение на ТЕЛК/НЕЛК. Видно от ЕР на ТЕЛК № 0047/09.01.2012 г., потвърдено с решение № 00962/24.01.2012 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ — П., определеният срок на инвалидността за Димитров е пожизнен. Изменението на разпоредбата не представлява нов правопогасяващ юридически факт, който да води до прекратяване на отпуснатата вече наследствена пенсия на ответника по касация. Нормата е материалноправна, поради което действа занапред и засяга подадените след 31.12.2014 г. заявления за отпускане на наследствена пенсия. Новелата на § 22 с от ПЗР на КСО изрично урежда заварените случаи, като посочва, че лицата, придобили право на наследствена пенсия до 31.12.2014 г., продължават да я получават до изтичане на срока на инвалидността, независимо от промените в чл. 82 КСО. Придаването на обратно действие на разпоредбата на чл. 82 КСО към правоотношения, които са възникнали преди нейното изменение и за които законодателят не е предвидил такова, би довело до необосновано засягане на придобитото право от лица, спрямо които правната норма не намира приложение и би се стигнало до противоречие с принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд досежно приложимостта в конкретната хипотеза на нормата на чл. 82, ал. 1 КСО (в сила от 01.01.2015 г.) и за отпусканата пожизнено на Димитров наследствена пенсия, са неправилни. Към момента на отпускане на наследствената пенсия пожизнено, съгласно ЕР № 0047/09.01.2012 г. ТЕЛК, е била приложима редакцията на нормата по чл. 82, ал. 1 от КСО, в която не е съществувало изискването инвалидизираните до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст лица, както и над тази възраст да учат, за да им бъде отпусната наследствената пенсия. Съображенията на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че разпоредбата на § 22 c от ПЗР на КСО не е била още въведена към момента на отпускане на наследствената пенсия и са били налице обективни предпоставки същата да бъде прекратена, тъй като лицето не е отговаряло на изискването да е учащ към 14.03.2012 г., не обезсилва приложението на нормата на чл. 82, ал. 1 КСО в редакцията й към 2012 г. При систематичното и логическо тълкуване на приложимите правни норми, се налага се извода за неотносимост към предмета на спора на качеството "учащ" на лицето, както към 14.03.2012 г., така и към 01.01.2015 г. Горното е обусловено от обстоятелството, съобразно което към 14.03.2012 г. в действащото законодателство липсва изискване лицето да е учащо, за да получава въпросната пенсия, тъй като се е инвалидизирало преди навършване на 26-годишна възраст. Наследствената пенсия се отпуска, за да замести липсващата издръжка от починалия родител. По отношение на получаваната с пожизнен срок наследствена пенсия от починал родител са налице придобити пожизнени права. В разпоредбата на чл. 96 КСО от общите правила за пенсиите няма предвиден ред, даващ възможност лицата да се отказват по свое желание от придобити права. Нещо повече, с ал. 1, т. 1-5 от цитираната разпоредба са изброени случаите, в които пенсията се прекратява, като липсва възможност това да става по искане на лицето. По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане относно отказ за възстановяване на социална пенсия за инвалидност, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на А. Димитров срещу решение № 2153-15-111/24.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № [номер]/Протокол № 2140-15-168 от 05.03.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,