Решение № 15714 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2018 г.

Решение № 15714 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Видин против решение № 43 от 09.05.2018 г. по адм. дело № 13/2018 г. на Административен съд- Видин, с което е отменена заповед № 17-0953-000988 от 31.10.2017 г. на същия административен орган, с която временно е прекратена регистрацията на притежаваното от Л. Т. пътно превозно средство. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за прилагане на принудителната мярка да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Видин е постановено в съответствие с материалния закон и с представените доказателства. Заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена без да са налице фактическите и правни основания за постановяването й, кореспондира с нормативната уредба и се обосновава от събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (ред. ДВ, бр. 54/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието пътно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил "Дачия Сандеро", с рег. [рег. номер на МПС], който на 22.10.2017 г. предоставя под наем на И. И., трето лице за производството лице, за извършаване на таксиметрови услуги (договор за наем). На 31.10.2017 г. при извършена проверка, контролните органи констатират, че И. управлява автомобила на жалбоподателя, но не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство. При справка в информационната система е установено, че И. притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория, валидно до 2023 г., както и че документът е обявен от лицето за изгубен/ откраднат на 26.10.2017 г. и на това основание – обявен за невалиден. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение (акт от 31.10.2017 г.), а на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП началникът на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Видин издава заповед № 17-0953-000988/31.10.2017 г., предмет на оспорване, с която прекратява регистрацията на притежавания от жалбоподателя Л. Т. лек автомобил за срок от 6 месеца. На 06.12.2017 г. на И. е издаден дубликат на свидетелство за управление на МПС със срок до 2023 г. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Като форма на държавна принуда мярката, предвидена в текста, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение по ЗДвП, като се постигне правомерното и желано от правото поведение на правните субекти. В случая липсват основания да се приеме, че действията на жалбоподателя като собственик на лек автомобил са в отклонение от дължимото правомерно поведение. Последният предоставя собствения си лек автомобил за ползване и управление на лице, притежаващо валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория. След сключване на наемния договор, същият няма възможност да съобрази настъпилите инцидентно обстоятелства и да предприеме мерки за предотвратяване и осуетяване на нарушения по ЗДвП от водача, който за поведението си правилно е санкциониран по административен ред. Поради това и с оглед данните за предприети от лицето, управлявало лекия автомобил на Т., своевременни действия по реда на Закона за българските лични документи за снабдяване с дубликат от изгубеното/откраднато свидетелство за управление ма МПС и издаването на такъв около месец след проверката, следва да се приеме, че целта на принудителната административна мярка е постигната. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Видин. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,