Решение № 6121 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 6270/24.10.2023 г. на Административен съд София- град/АССГ/, постановено по адм. дело 1840/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. 02-220-6500/800 от 13.01.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на С. П. М., при съобразяване на мотивите на решението. С решението ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че издадения административен акт е законосъобразен, същият е мотивиран и са спазени изискванията на АПК.По отношение на кандидата С. П. М. са били извършени административни проверки,резултатите от които са обективирани в изпратеното уведомително писмо. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и направените съдебно - деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба на 10.04.2024 г. от процесуалният представител юриск. Велева, с която поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Ответникът по касация С. П. М. в писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна. В съдебно заседание касаторът се явява лично, оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми, пори което доводите на касатора за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че С. М. е регистриран земеделски производител с УРН [номер]. На 17.05.2021 г. М. е подал заявление за подпомагане за 2021 г. /форма за физически лица/, с което е заявил искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане и съответните площи. На 13.01.2023 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което не са оторизирани и изплатени сумите, заявени за подпомагане за 2021 г., т.е. постановен е пълен отказ по подаденото заявление. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми не следва да бъдат оторизирани и изплатени. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически и правни основания, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в отказ за изплащане на сумите за подпомагане. Посочил е, че в уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Според АССГ е недопустимо в хода на съдебното производство с допустими доказателствени средства, да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт. Касационната инстанция споделя като правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/800 от 13.01.2023 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия /причината за пълния отказ за подпомагане/ е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба 5/2009 г./ е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им, както е посочил и решаващият съд, е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. От доказателствата, събрани по делото е установено, че подпомагането е намалено поради липсата на следи от агротехнически мероприятия, свързани с почистването и ползването на процесните два парцела, но това уточнение е направено с уведомително писмо с Изх. 01-262-6500/288+5/31.01.2023 г., т.е. с акт, който е последващ на обжалвания такъв, поради което това писмо не попада в приложното поле на посоченото по - горе тълкувателно решение. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани в полза на касатора. Ответникът М. е претендирал разноски, но не е доказал реалното извършване на такива, поради което искането му е неоснователно. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение