Решение № 10825 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Омуртаг срещу Решение 30/08.03.2021г., постановено по адм. дело 24/2021г. по описа на Административен съд Търговище, с което по жалба на А. Мехмедов са отменени Заповед Д_Т_ О-Л-З/08.01.2021г. и Заповед Д_ Т_О-ВС-З/08.01.2021г. на директора на ДСП гр. Омуртаг, като преписката е изпратена на административния орган за провеждане на производството при спазване на административнопроизводствените правила и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадените заповеди. Ответникът - А. Мехмедов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият съдебен състав правилно е приел, че оспорените административни актове са незаконосъобразни предвид чл.146 т.3 АПК и ги е отменил. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са Заповед Д_Т_О-Л-З/08.01.2021г. на директора на ДСП гр. Омуртаг, с която А. Мехмедов е лишен от право на целева помощ за отопление по Наредба РД 07/5 от 16.05.2008 г. до възстановяване на дължимата сума или за срок до 08.01.2023 г. и Заповед Д_Т_О-ВС-З/08.01.2021г. на директора на ДСП гр. Омуртаг, с която е наредено възстановяване от А. Мехмедов на неправомерно получени суми за социална помощ в общ размер 1667,45 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че производството е започнало по сигнал от соц. работник в ОСЗ при ДСП - гр. Омуртаг с рег. 104256/19.10.2020 г., в който се твърдят данни за наличие на два имота собственост на Мехмедов и липса на предпоставки за отпускане на социална помощ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Посоченият сигнал е в противоречие с представеното от страна на лицето удостоверение за декларирани данни (уникален идентификатор на адм. услуга-2071) на Мехмедов с актуалност към 29.10.2020 г., от което се удостоверява, че към посочената дата не фигурира жилище от 48 кв.м. и удостоверение от кметство с. Птичево, общ. Омуртаг с рег. 92-00-046/11.12.2020 г., от което е видно, че имота от 48 кв.м. е извън регулация на [населено място], общ. Омуртаг като от 2014 г. сградата е разрушена и е негодна за живеене. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обоснован е извод, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми субекта на проверката за започналото производство и да предостави възможност за осъществяване правото му на защита чрез навеждане на възражения и представяне на доказателства (чл. 26 и чл. 34 АПК). Изложени са мотиви, съобразно които в нарушение на нормата на чл. 35 АПК, обжалваните индивидуални административни актове са издадени при неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно, в частта, в която отменя оспорените заповеди. По силата на чл. 14а от Закона за социалното подпомагане, при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията "Социално подпомагане". В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗСП лицата получили недобросъвестно социални помощи се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години със заповед на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице. С разпоредбата на чл. 35 АПК е установено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията на страните. В случая нормативно установеното задължение не е изпълнено от органа, поради което административният съд обосновано е извел наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В хода на първоинстанционното производство е прието като доказателство представеното от жалбоподателя Мехмедов удостоверение от кметството на село Птичево, община Омуртаг, област Търговище с рег. 92-00-046/11.12.2020г., с което се установява, че жилището от 48 кв.м. е извън регулация, от 2014 г. е разрушено и негодно за живеене. Това удостоверение не е оспорено от пълномощника на административния орган по реда и в срока на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. По отношение на последиците от пропускане на срока по чл.193 ал.1 ГПК е приложимо Тълкувателно решение 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. 5/2012 г., ОСГТК, съгласно което след като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен й документ тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. При наличие на официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, съгласно чл.179, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, относно обстоятелството, че второто жилище е разрушено и е негодно за живеене и при съпоставяне с източниците на данни при проверката община Омуртаг, дирекция МДТ, първоинстанционният съд правилно е отменил оспорените заповеди. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение, в частта, в която са отменени Заповед Д_Т_О-Л-З/08.01.2021г. на директора на ДСП гр. Омуртаг и Заповед Д_Т_О-ВС-З/08.01.2021г. на директора на ДСП гр. Омуртаг е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Въпрос на конкретна преценка по всяко дело е дали след отмяната на административния акт преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне или съдът решава спора по същество. В случая административното производство за лишаване от право и възстановяване на недобросъвестно получена целева помощ за отопление започва по инициатива на административен орган, а не по искане на лицето за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Предвид горното, отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. По изложените съображения, в частта, в която е върнал преписката за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил решение извън хипотезата на чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК. Горното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,