Решение № 6361 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2026 г.

ВАСВторо отделение10.06.2026 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло решение №5735/12.12.2025 г. по адм. дело №830/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на заинтересованите страни М. М. и „Фра.ле“ ЕООД. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. кмета на Община Велинград, чрез адв.Гьоров, и 2. М. М., чрез адв. Клинчева срещу решение №5735/12.12.2025 г., постановено по адм. дело №830/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението като постановено при наличие на касационното основание по чл.209,т.3 АПК се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Велконт" ЕООД, чрез адв. Господинова, оспорва жалбите и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът "Фра.ле" ЕООД не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "Велконт" ЕООД мълчалив отказ на кмета на Община Велинград по заявление от 09.06.2025 г. за издаване на заповед за осигуряване на достъп до имот с идентификатор 10450.503.1684 с цел отстраняване на авария на водопровод, захранващ с минерална вода хотел "Преслав", собственост на "Велконт" ЕООД. Прието е от фактическа страна, че на 08.05.2025 г. "Велконт" ЕООД, чрез системата за сигурно електронно връчване, е уведомило общината за наличието на авария на захранващия хотела му водопровод за минерална вода и поради неотстраняване на повредата със заявление ,подадено 09.06.2025 г. е поискало от кмета на Община Велинград издаването на заповед за достъп в чужд поземлен имот /имот с идентификатор 10450.503.1684, собственост на ца М. М. и „Фра.ле“ ЕООД/ на основание чл. 194, ал. 1

2

и ал. 4 от ЗУТ за извършването на ремонтни дейности за отстраняване на аварията. С писмо от 07.07.2025 г. кметът е уведомил "Велконт" ЕООД, че следва в 3-дневен срок да представи одобрени проекти и документи за собственост върху водопровода, като е указал, че при непредставянето им производството ще бъде прекратено. Приемайки ,че писмото не е връчено на дружеството, съдът е извел извод за допустимост на оспорването на мълчаливия отказ, с единствения мотив, че „не се установява произнасяне по молбата в срока по чл. 57 АПК“ и „след изтичане на срока е настъпил мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК“. След така приетата допустимост на оспорването, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен мълчаливия отказ, тъй като в хипотезата на чл.194, ал.1 ЗУТ и при безспорно установената авария, административният орган е длъжен да издаде поисканата заповед, без да съобразява легитимацията на заявителя по отношение на подлежащия на ремонтни дейности обект. Прието е също, че процедурата по чл. 194 ЗУТ не е средство за разрешаване на вещни спорове по отношение на тръбопровода, тъй като задължението на кмета по чл. 194, ал. 2 ЗУТ е с императивен характер. Решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК и неправилно прилагане на материалния закон. Мотиви за допустимост на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, въобще не са изложени в обжалваното решение нито по отношение на годен предмет на оспорването /формиран мълчалив отказ/ нито за срочност на подадената жалба. В тази насока съдът е приел единствено, че не се установява произнасяне по молбата в срока по чл. 57 АПК, без да определи приложимата в случая хипотеза на чл.57 АПК – по ал.1 /14-дневен срок/, ал.4 /7-модневен срок/ или ал.5 / едномесечен срок/. От това следва, че липсват мотиви, които да обосноват наличието на надлежно формиран мълчалив отказ, който да съставлява годен за съдебен контрол акт – чл.159,т.1 АПК. В тази връзка не е установено и подаването на жалбата в срок и нейната процесуална допустимост с оглед изпратеното от административния орган писмо от 07.07.2025 г. Допуснато е и съществено процесуално нарушение при конституиране на страните по делото, тъй като са конституирани заинтересовани страни в производството с протоколно определение от 24.09.2025г. - М. М. и „Фра.ле“ ЕООД като собственици на имот с идентификатор 10450.503.1684, по отношение на който е поискания достъп по чл.194 ЗУТ. Тези страни биха имали качеството на заинтересовани само при обжалване на вече издадена заповед, с която е разрешен достъпа до имота им. В случая е оспорен мълчалив отказ, който е приравнен на изричен такъв с нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което за М. М. и „Фра.ле“ ЕООД не настъпват негативни правни последици от отказа и те нямат гарантирано от закона право на участие в производството. Тъй като определението ,с което тези заинтересовани страни са конституирани по реда на чл.154,ал.1 АПК не е преграждащо хода на делото по смисъла на чл.229, ал.1,т.1 АПК, то не подлежи на самостоятелно обжалване. Неговата законосъобразност се преценява при осъществяване на касационен контрол върху постановеното по делото решение като неправилността на определението съставлява съществено процесуално нарушение, което налага прекратяване на производството по отношение неправилно конституираните заинтересовани страни при връщане на делото за ново разглеждане, и обезсилване на решението в тази част в случай, че в останалата част решението се оставя в сила. Предвид изложеното, обжалваното решение подлежи на отмяна и връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. В допълнение следва да се маркира и това, че мотивите на обжалваното решение са вътрешно противоречиви, тъй като частично касаят хипотезата на чл.194, ал.1 ЗУТ и частично хипотезата на ал.2 на същата норма, които се различават съществено по визираните в тях предпоставки за издаване на заповед за достъп до чуждия имот. В тази насока следва да се изясни при повторното разглеждане на делото, коя от двете хипотези е била предмет на административното производство.

Цитирани разпоредби

15