Решение № 5537 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13148/2008 г.

Решение № 5537 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13148/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Регионален координационен съвет на Конфедерацията на независимите синдикати в България - гр. Видин /РКС на КНСБ/, представляван от председателя Антон Дамянов и по касационна жалба от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, представлявана от президента й доц. д-р Желязко Христов в качеството на заинтересована страна срещу решение № 48/10.06.2008 г. по адм. д. № 11/2008 г. Административен съд- Видин, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Регионален координационен съвет на Конфедерацията на независимите синдикати в България - гр. Видин против Заповед № РД 26/43 от 28.12.2007 г. на Областен управител на област Видин, с която се изземват помещения - публична държавна собственост - стаи с № № 6,7,8,9 и 10 на IV - ти етаж, в административната сграда на Областна администрация - Видин, находяща се в гр. Видин, ул. "Дунавска" № 6. В двете жалби с релевираните доводи се поддържат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на решението, а спорът да се реши по същество като се отмени заповедта на областния управител. По делото е депозирана частна жалба от РКС на КНСБ -Видин, представляван от председателя Антон Дамянов против определение от 13.05.2008 г. по адм. д. № 11/2008 г. АС- Видин, с което е отказано спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД 26/43 от 28.12.2007 г. на Областен управител на област Видин. По съществото на наведените доводи за неговата неправилност настоящата инстанция приема, че се обжалва определението и двете му части. По делото е депозирана частна жалба и от КНСБ, представлявана от президента й доц. д-р Желязко Христов против същото определение от 13.05.2008 г. по адм. д. № 11/2008 г. АС- Видин, с което е отказано спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД 26/43 от 28.12.2007 г. на Областен управител на област Видин. По съществото на наведените доводи за неговата неправилност настоящата инстанция приема, че се обжалва определението и двете му части. Ответникът Областният управител на Област - Видин не взема становище. Заинтересованите страни - Синдикат на българските учители /СБУ/, "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, гр. София, клон гр. Вършец и Главна инспекция по труда - София, не са ангажирали становища по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните и на частните жалби. Частните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следното: С обжалваното определение в открито съдебно заседание на 13.05.2008 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането с правно основание чл. 166 АПК, направено от РКС на КНСБ -Видин с оспорването на административния акт, за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането от 26.02.2008 г. с правно основание чл. 167 АПК на ответника по жалбата -областен управител на област-Видин за допускане на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Обжалваното определение в първата му част е недопустимо, а във втората му част е неправилно. Съобразно чл. 80, ал. 3 ЗДС "Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго". Съдът не е съобразил собственото си разпореждане от 11.01.2008 г. по делото, където в закрито съдебно заседание е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Това определение (разпореждане) като необжалвано е влязло в сила. На изпълнение подлежат окончателните административни актове, т. е. такива, които са влезли в сила като необжалвани или жалбата, срещу които е отхвърлена, както и административни актове, за които законодателят или издалите ги административни органи са разпоредили да бъдат изпълнени преди да станат окончателни. Идеята на спирането на предварителното изпълнение на издаден административен акт е да се даде временна защита на застрашените от акта субективни права или законни интереси на оспорващия. След като обаче се установява, че определението не е обжалвано относно неговата законосъобразност в срока по чл. 60, ал. 7 от АПК, същото е влязло в сила по смисъла на чл. 268 от АПК, поради което повторно разглеждане на същото искане на основание чл. 166 АПК е недопустимо. Съдът е разрешил спор при липса на процесуални предпоставки за това, поради което определението като недопустимо в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част следва да бъде прекратено. По втората част на обжалваното определение: Съдът е стигнал до извод за недопустимост на искането па чл. 167 АПК, с доводи, че: "при положение, че не е налице допуснато предварително изпълнение на заповедта, което не бе спряно в настоящето с. з. се обезсмисля искането по чл. 167 АПК" и поради липса на правен интерес и постановил обжалвания резултат. Тези изводи на съда изцяло противоречат на данните по делото и на правната логика. По делото е имало влязло в сила определение за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Искането на административния орган за допускане на предварителното изпълнение на заповедта е било процесуално допустимо и е следвало да бъде разгледано по същество. Независимо от постановеното, съобразно чл. 235 АПК така сложилият се спор следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, а именно: В открито съдебно заседание на 26.02.2008 г. от процесуалния представител на ответника е направено искане по чл. 167, ал. 1 АПК да бъде допуснато предварително изпълнение Заповед № РД 26/43 от 28.12.2007 г. на Областен управител на област Видин, с формални твърдения за наличие на предпоставките на чл. 60 АПК и с мотив, че може да настъпи вреда. Съгласно чл. 167, ал. 1 от АПК, при всяко положение на делото страна може да поиска от съда да допусне предварително изпълнение на заповедта. Предпоставка за допускане от съда на изпълнението на заповед е доказването на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на една, повече или на всички от изброените предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК - да се осигури животът или здравно на гражданите; - да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; - при опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или - от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да се установи наличието, респ. липсата на тази хипотеза е крайно недостатъчно само да се твърди, че ще настъпят вреди. Конкретни доказателства нито се твърдят, нито се представят. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване на имот - държавна собственост, е в полза на областната администрация. В тежест на ответника - областен управител е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, при наличието на които допускането на предварителното изпълнение на заповедта е основателно. В случая с молбата пред първоинстанционния съд жалбоподателят не е посочил никакви конкретни факти свързани с претърпяване на имуществени или неимуществени вреди, които по значимост да могат да бъдат противопоставени на онези интереси на жалбоподателя и заинтересованата страна -КНСБ, заради които съдът е спрял предварително изпълнение на заповедта по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Тези свои интереси ответника - областен управител е могъл да защити още в срока на обжалване на разпореждането, с което е спряно предварителното изпълнение на заповедта, чиито срок му е бил известен. Ето защо определението на съда от 13.05.2008 г. следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли искането на областния управител на област-Видин за допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД 26/43 от 28.12.2007 г. като неоснователно и недоказано. Касационните жалби срещу решението са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следното: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), съгласно която областният управител издава заповеди, с които изземва държавни имоти, които се владеят или държат без основание; които се ползват не по предназначение или нуждата от които е отпаднала. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е осъществил контрол за законосъобразността на процесния административен акт съгласно разпоредбите на 168 АПК. Заповедта е издадена въз основа на акт за публична държавна собственост № 222/15.12.1999 г. с предоставени права върху имота на областна администрация -Видин, който съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗДС е официален документ, съставен в определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица и който няма правопораждащо действие, но съгласно чл. 158, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ППЗДС се ползува с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена по съдебен ред. По делото противното не е доказано, а от представеният акт за държавна собственост следва да се приеме за безспорно установено, че процесният имот е публична държавна собственост. С констативния протокол от 26.01.2007 г. (л. 27 от делото) безспорно е установено от съответните длъжностни лица, че част от помещенията в имота се ползват от регионалната структура на КНСБ в гр. Видин, а друга част са предоставени под наем за ползване от други организации. В протокола е отразен отказа на председателя на РКС на КНСБ-Видин да участва при извършването на проверката и съставянето на протокола. Това писмено доказателство като официален документ не е оспорено по надлежния ред, поради което притежава материална доказателствена сила. С писмо изх. № 40/4/10.07.2007 г. областния управител на област Видин е уведомил председателя на РКС на КНСБ-Видин за отпадналото основание имота да бъде държан от регионалната структура на КНСБ при съответните законови пречки/съответно последици за това, с което настоящата инстанция приема, че е спазена процедурата по чл. 26 АПК за уведомяване на заинтересованите лица за предстоящото издаване на административния акт. Впоследствие с връчване на оспорената заповед, председателя на РКС на КНСБ-Видин е уведомен за възможността за дейността на синдикалната организация да бъдат предоставени други помещения при условията на чл. 67, ал. 3 от ППЗДС. При безспорна установеност на горната фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че се касае за държавен имот, който се държи без основание, поради промяна статута на имота и са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), съгласно която областният управител издава заповеди, с които изземва държавни имоти, които се държат без основание и не по предназначение в неговата цялост. В случая по делото, в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да държи процесния имот, но доказателства в тази насока не са представени. Изложените твърдения в касационната жалба не намират подкрепа в доказателствата по делото. Мотивите на касационната жалба сочат именно въпроси, касаещи установяването на вещни права, които не може да бъдат предмет на административното съдопроизводство. Касационните основания на жалбоподателите представляват по съществото си възраженията направени пред първата инстанция. Тези възражения са били предмет на обстоятелствено обсъждане, като в тази връзка съдът е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което и касационните жалби се явяват неоснователни. Оспореното решение не е постановено при поддържаните в касационната жалба доводи по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл. 221, ал. 3 АПК, чл. 235 АПК и чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,