Решение № 6103 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16851/2013 г.

Решение № 6103 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16851/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Кирил Стоянов Стоянов от гр. Бургас против решение № 1964 от 6.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1409/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 70072/19.04.2013 г. на началник-сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Кирил Стоянов са издадени наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата, с които са му отнети всички контролни точки; тези НП са влезли в сила и жалбоподателят не е изпълнил задължението си за връщане на свидетелството за управление на МПС. Съдът се е мотивирал от фактическа страна с посочените в приложена справка към заповедта правораздавателни актове, като е приел представените по преписката пет броя наказателни постановления за влезли в сила, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за противното. Тъй като няма данни представените НП да са били обжалвани и отменени, първоинстанционният съд е приел, че на Стоянов са отнети всички контролни точки по приложимата Наредба I з-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Така мотивиран е приел правния извод, че основанията за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство са налице, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и оспорваната заповед е законосъобразна. Този извод е неправилен. Като обсъди наведените от касатора основания и съобрази разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. В обстоятелствената част на заповедта административният орган се е позовал на справка за издадените наказателни постановления на Стоянов, която е приобщил като неразделна част от акта. По делото обаче такава справка, издадена към момента на постановяване на административния акт, не е представена. Справката, приложена по преписката, е с дата след постановяване на акта - 28.05.2013 г., като в нея са описани НП от 2001 г. до 2013 г. Административният орган е представил конкретно от тях пет наказателни постановления, обсъдени от съда - НП № № 152/2008 г.; 323/2008 г.; 19440/2008 г.; 361/2011 г.; 781/2009 г. Наказателно постановление № 361/2011 г. не съдържа никакви данни и отбелязвания за надлежно връчване на адресата. Останалите четири наказателни постановления са с положен печат (без удостоверяване с подпис на длъжностно лице) за връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Органът твърди, че постановленията са влезли в сила. Съдът неправилно е приел това обстоятелство за доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба I з-1959 от 27.12.2007 г. е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 1 от ПЗР на нормативния акт е постановено, че до влизането му в сила броят на отнетите контролни точки се запазва. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4 нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 1от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че приложените наказателни постановления са влезли в сила, като не е взел предвид липсата на доказателства за надлежно им връчване. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка настоящият съдебен състав счита, че е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е установен. При това положение заповед № 70072/19.04.2013 г. на началник-сектор "ПП" при ОД на МВР - Бургас е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва настъпването на конкретните правни последици. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд