Решение № 961 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2013 г.

Решение № 961 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Милена Кацарова, срещу решение № 4256 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 1065/2011 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил писмена покана изх. № 29-07-68 от 06.12.2010 г., с която касационният жалбоподател е започнал производство за събиране на сумата 522 лв. от изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (ЕТ "АИСМП - д-р Мариана Близнашка", гр. София), която била изплатена от НЗОК над общия размер финансови средства, предвидени за този ИМП за заплащане на издадени от него направления за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) за цялата 2009 г. Този резултат съдът е основал изцяло върху писменото заключение на вещото лице Мария Тодорова Николова, изпълнила съдебно-счетоводна експертиза по делото, според което "при обстойната проверка и сравняване на амбулаторните листове на д-р Мариана Близнашка с Извлечение на електронните отчети на изпълнители на СИМП, приложени по делото, експертизата установи, че няма превишение на РС за СМД - бланка МЗ-НЗОК № 3 за никое от тримесечията на 2009 г. (...) броят на амбулаторните листове за извършени прегледи напълно съответства на броя на отчетените в СЗОК от д-р Мариана Близнашка с месечните и тримесечни спецификации прегледи и консултации". Решението е правилно. Същественият въпрос в процесния случай е как следва да бъде доказано становището за допуснато от изпълнител на извънболнична медицинска помощ превишаване на определените му от РЗОК/СЗОК регулативни стандарти. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доказването в административния процес представлява установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В хипотезата на чл. 76а, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) установяването на неоснователно получени суми се осъществява чрез протокол за неоснователно получени суми. Нито в този закон, обаче, нито в издадената на основание чл. 72, ал. 5 ЗЗО Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2011 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, са установени административнопроизводствени правила за изготвянето и оспорването на такъв протокол. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че протоколът за неоснователно получени суми по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО не е официален свидетелстващ документ, защото не съответства на дефиницията по чл. 179, ал. 1 ГПК - не е издаден по установени форма и ред. Затова процесният протокол за неоснователно получени суми № ФВ - 366 от 19.11.2010 г. (на л. 162 от делото на АССГ) следва да бъде определен чрез конверсия по чл. 188 ГПК във връзка с чл. 144 АПК като частен документ, който носи подписите на страните (при съществения въпрос финансовият инспектор може ли да бъде представител на НЗОК, респ. на директора на СЗОК). Д-р Мариана Близнашка чрез своя процесуален представител е оспорила този протокол и оспорването е успешно - писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебно - счетоводна експертиза по делото, е категорично: няма превишение на регулативните стандарти. Разбира се, един от аргументите на вещото лице е неясен и поради това неразбираем - не е ясно какво значение има обстоятелството, че в някои направления за СМД е вписан ЕГН, който не е на лице от пациентския списък на д-р Близнашка. На първо място не е ясно съдържанието на това понятие - пациентски списък, което не фигурира дори в някой тълковен речник на българския език. На следващо място - ако пациентски списък означава списък на пациенти, то пациентите могат да бъдат определени като пациенти с направления от общопрактикуващ лекар и пациенти, които се наблюдават от д-р Близнашка било като диспансеризирани при нея ЗЗОЛ, било като подлежащи на профилактични прегледи при нея ЗЗОЛ. И не на последно място с понятието "пациентски списък" може да бъде обозначено обстоятелството, че д-р Близнашка е водила подробен списък на своите сравнително постоянни (напр. диспансеризирани) и на инцидентно потърсилите помощта й пациенти. По-съществено обаче е обстоятелството, че за да получи заплащане на осъществената от нея СМД д-р Близнашка е длъжна да изготви амбулаторен лист за всеки първичен или вторичен преглед на всеки пациент, а в този амбулаторен лист е длъжна да впише евентуално издадено от нея направление за СМД или МДД. Проверката на всичките амбулаторни листове за 2009 г., по които д-р Близнашка е получила заплащане от НЗОК/СЗОК, според вещото лице Мария Тодорова Николова е показала брой на издадени от от нея направление за СМД и МДД, които не надвишават определените й регулативни стандарти за 2009 г. и за всяко от тримесечията на 2009 г. Този извод на вещото лице не е опроверган от касационния жалбоподател и неговия процесуален представител по пълномощно. Искането вещото лице да посочи имената на всеки пациент от изброените от вещото лице ЕГН, които не са на лица от пациентския списък на д-р Близнашка, няма непосредствен доказателствен ефект, а и вещото лице е заявило, че не е в състояние да изпълни това искане. Затова като е основал решението си на неопроверганото писмено заключение на вещото лице Мария Тодорова Николова Административен съд - София град не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и постановеното от него решение не е необосновано. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,