Решение № 9122 от 18.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса против Решение 7742/20.12.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 8611/2021 година, в частта, в която съдът е изменил Заповед за налагане на санкции РД-2530-258/02.08.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на ДКЦ - XVIII - СОФИЯ ЕООД, гр. София е наложена санкция: финансова неустойка в общ размер на 5100 лева за установени 35 нарушения на НРД 2020 - 2022 г. за медицинските дейности и приложение 13 към него, и чл. 55, ал. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) по отношение на първите три нарушения и на приложение 13 към договора и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване по отношение на останалите нарушения, като намалява общия размер на наложената санкция - финансова неустойка на 3350 лева, от които за нарушенията по т. 1 - т. 3 от заповедта - по 50 лева и за останалите нарушения от т. 4 до т. 35 от заповедта - по 100 лева за всяко от тях. По подробно изложени съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването в обжалваните части. Ответникът - ДКЦ - XVIII - СОФИЯ ЕООД, гр. София чрез упълномощен процесуален представител адв. Милушева, оспорва подадената жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано за това лице и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: В производството пред административния съд, предмет на съдебен контрол е Заповед за налагане на санкции РД-2530-258/02.08.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на ДКЦ - XVIII - СОФИЯ ЕООД, гр. София е наложена санкция: финансова неустойка в общ размер на 5100 лева за установени 35 нарушения на НРД 2020 - 2022 за медицинските дейности и приложение 13 към него, и чл. 55, ал. 2 и т. 3 ЗЗО. Първоинстанционният административен съд правилно е установил релевантната фактическа обстановка, въз основа на която е извел и своите правни изводи относно частичната основателност на първоинстанционната жалба. По делото е прието, че ДКЦ - XVIII - СОФИЯ ЕООД, в качеството си на изпълнител, е страна по договор 222239/17.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на територията на РЗОК - София, сключен на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО и Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. с НЗОК, като възложител. Управителят на НЗОК е възложил проверка на извършваните от лечебното заведение медицински дейности, като е издал своя Заповед РД-25-370/17.06.2021 г. с посочени предели на проверката. Резултатите от нея са обективирани в Протокол РД-25-370-1/25.06.2021 г., съдържащ данни за три нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, чл. 158 от НРД 2020 - 2022 г. за МД и приложение 13 към него, както и 32 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО и чл. 218, ал. 2, IБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 НРД 2020 - 2022 г. за медицинските дейности и приложение 2 към него. Съобразно получените резултати от извършената проверка и на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, както и чл. 412, ал.1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. управителят на НЗОК е издал процесната заповед за налагане на санкции. Съгласно заповедта на лечебното заведение се налага финансова неустойка в общ размер на 5200 лева за установените нарушения, като по т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта санкцията е от по 100 лева и е за нарушение на изискванията на чл. 158, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г. за МД и приложение 13 към него и чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО, а по т. 4- т. 35 санкцията е в размер от по 150 лева и е за нарушения на изискванията на чл.217, чл. 218, ал.2, IБ, т.1 и чл. 219, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД. С решението си съдът е приел, че лечебното заведение е извършило установените в заповедта за налагане на санкции нарушения, но е изменил размера на наложените финансови неустойки за всяко едно от тях. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 413 от НРД за 2020-2022 г. за МД, съгласно която видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК и зависят от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му. Съдът е анализирал поведението на лечебното заведение по нарушенията посочени в т. 1 - т. 3 от заповедта за налагане на санкции и с основание е достигнал до извод, че по т. 1 нарушението се изразява в това, че при извършен амбулаторен вторичен преглед на ЗОЛ не е отразен общ клиничен статус, което е задължително при извършване на всеки диспансерен преглед. За нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта е прието, че на ЗОЛ, които са диспансеризирани със заболяване множествена склероза, не е назначено, извършено и приложено изследване на К, Na комплексно, съгласно посоченото в приложение 13 към НРД за 2020 - 2022 г. за МД, код 01.31. За нарушенията по т. 4 - т. 35 от заповедта за налагане на санкции административният съд е приел, че нарушението касае липса на подпис на пациента в амбулаторните листове, издадени при прегледите на посочените ЗОЛ, приложени по делото, което е в нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО и чл. 217, чл. 218, ал. 2, IБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. за медицинските дейности и приложение 2 към него. Относно размера на санкцията съдът счита, че органът издал оспорения административен акт, не е изложил мотиви защо счита, че за всяко едно от нарушенията санкцията следва да е тази посочена в процесната заповед. На това основание съдът изменя наложените на лечебното заведение санкции по т. 1 - т. 3 като ги определя на по 50 лв., а санкциите по т. 4 - т. 35 съответно намалява от 150 лева на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. Правилно е приел, че размерът на наложените санкции, определен от управителя на НЗОК в обжалваната заповед, не е мотивиран за нарушенията по т. 1 - т. 35. Протоколът от извършената проверка е част от административната преписка, по която е издаден оспорения административен акт, но и той не съдържа мотиви, които да обосноват размера на наложените финансови санкции. Правилно в този случай административният съд се позовава на разпоредбата на чл. 414, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г., според която, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК налага санкция финансова неустойка в размер от 50 до 150 лева. Поради липсата на обосноваване от страна на органа, на вида и тежестта на констатираното нарушение, правилно съдът е намалил размера на наложените наказания по т. 1 - т. 3 от 100 лв. на 50 лв., и по т. 4 - т. 35 от 150 лева на 100 лева. За нарушенията на т. 4 - т. 35 законосъобразно е отчетено от решаващия съд, че тежестта на нарушението не е толкова голяма, защото липсата на подписи на ЗОЛ върху амбулаторните листа е допусната от 7 различни лекари, като при един от тях нарушението е в един случай, при един случаите са два, при един са установени нарушения в 4 случая, при един - в пет случая, при един - в шест случая и при двама - в 7 случая. Тази честота на нарушението не е коментирана от ответника. Следователно, обосновано и в съответствие с принципа, посочен в чл. 6 АПК, съдът е изменил размера на определената с оспорвания акт санкция "финансова неустойка" в съответните посочени точки, като я е определил в минималните размери, предвидени в чл. 416, ал. 3 от НРД за 2020-2022 г. за МД. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, за осъществено процесуално представителство по делото и на основание договор за правна защита и съдействие, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение