Решение № 716 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2016 г.

Решение № 716 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. К. П., представляван от адв. Г., против решение № 98/28.03.2016 г. по адм. д. № 328/2015 г. по описа на Административен съд С. с молба за отмяната му като неправилно. В съдебно заседание се претендират разноски. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ -С. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. О. И. К. П., представляван от адв. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноки. О. В. К. Щ. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Пред първата инстанция касаторът е оспорил заповед № 18-9458/2.12.2015 г., с която по заявление на И. К. П. началникът на СГКК С., на основание чл. 54, ал. 4, вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С. с нанасяне на нов обект -сграда с идентификатор 80371.241.934.5 с площ 20 кв. м. без данни за собственост. С постановеното по делото решение Административен съд С. е оставил в сила обжалваната заповед. Приел е, че задължението за заснемане на съществуваща сграда произтича от нормативен акт, като същевременно е скрепено със санкция по чл. 96, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 54а, ал. 2 ЗКИР, предвид което без значение е дали сградата е съществувала при одобряване на кадастралната карта или е новопостроена. Решението е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Преценката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът извършва с оглед посочените в него фактически и правни основания. Съответствието на заповедта с материалния закон е обосновано единствено с факта, че сградата като съществуваща подлежи на нанасяне в кадастралната карта, без да е взето предвид, че законът предвижда различни хипотези за изменение на кадастралната карта със съответни изисквания и без изводи относно съответствието между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Не са обсъдени събраните по делото доказателства, вкл. писменото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. Не са изложени съображенията, обусловили извода за неоснователност на оспорването, с което е нарушено императивното изискване на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви препяства преценката за съответствие на решението с материалния закон и за неговата обоснованост. Редакцията на диспозитива сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК, съгласно която съдът с решението си може да обяви нищожността на обжалвания административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или отхвърли оспорването, не и да го остави в сила. Решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при постановяване не решението си вземе предвид изложените по-горе констатации и се произнесе по исканията за присъждане на разноски за настоящата инстация по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение