Решение № 3537 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2011 г.

Решение № 3537 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Диана Кузманова Йорданова - председател на Окръжен съд Монтана против решение на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 6/2011 г., прието по т. 14 по протокол № 33 от 20.10.2011 г. от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 20.10.2011 г. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие на акта с целта на закона. Иска се отмяната му и връщане на делото на ВСС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Заинтересованата страна Калин Трифонов Тодоров, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС от 16.06.2011 г. по протокол № 21, по предложение на Диана Йорданова - председател на Окръжен съд гр. Монтана, направено на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, за образуване на дисциплинарно производство срещу Калин Тодоров - председател на районен съд - гр. Берковица, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. В предложението е посочено, че председателят на РС - гр. Берковица с действията си: 1. е нарушил престижа на съдебната власт, с което е осъществил състава на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, 2. нарушил е чл. 8, т. 1 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а именно "магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените му магистрати и съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегированост", с което е осъществил състава на чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, 3. както и не е изпълнил други служебни задължения, с което е осъществил състава на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. След провеждане на предвидената в закона дисциплинарна процедура, с решение № 10-00-019/19.10.2011 г. по дисциплинарно дело № 6/2011 г. дисциплинарният състав е приел за установени следните обстоятелства: Със заповед № 29 от 04.06.2010 г. Тодоров е обявил конкурс за заемане на длъжността "съдебен администратор". Със заповед № 32/07.2.07.2010 г. е назначил комисия за провеждане на обявения конкурс. Комисията е провела конкурса на 26 и 27.07.2010 г. в Районен съд - гр. Берковица. Резултатите са отразени в приложение към протокол № 5 от 29.07.2010 г., с което на първите трима места са класирани четирима от кандидатите. Със заповед № 33/30.07.2010 г. Калин Тодоров определя събеседването да се извърши с първите девет от класираните кандидати, сред които на осмо място е Елза Еленкова - съдебен служител в Районен съд - Берковица. На 02 и 03.08.2010 г. е проведено събеседване, след което до 25.08.2010 г. председателят на Районен съд Берковица не е издал заповед за определяне на лицето, спечелило конкурса, а на 24.08.2010 г. Елза Еленкова е подала възражение срещу начина на провеждане на конкурса и системата за оценяване на кандидатите. Със заповед № 36/25.08.2010 г. административният ръководител на Районен съд Берковица е анулирал проведения конкурс, тъй като е счел че комисията не е извършила задълбочено планиране и структуриране на събеседването, не е изработила подробни и ясни правила за провеждането му. Против тази заповед е подадена жалба до АС - гр. Монтана от Ивайло Панов, който бил класиран на първо място. С определение по адм. дело № 474/2010 г. жалбата е оставена без разглеждане. Определението е потвърдено с определение на ВАС. Подобна жалба Панов е подал и до председателя на Окръжен съд Монтана на 01.09.2010 г. С разпореждане от 13.09.2010 г. административния ръководител на ОС - Монтана е предоставила жалбата и приложените към нея материали на Комисията по професионална етика към Окръжен съд - гр. Монтана за извършване на проверка. След извършената проверка Комисията по професионална етика излиза със становище, че няма нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от страна на председателя на РС - Берковица. При провеждането на конкурс за заемане на длъжността "съдебен администратор". По жалба на Ивайло Панов на 04.10.2010 г. е извършена проверка и от Главния секретар на ВСС и директор на дирекция "Правна" към АВСС. В докладната си записка Славка Каменова, Главен секретар, на ВСС е посочила че не е установено нарушение в действията на съдия Калин Тодоров - председател на РС - гр. Берковица. На 06.10.2010 г. съдия Калин Тодоров е утвърдил нови правила за провеждане на конкурс за длъжността "съдебен администратор" в РС Берковица. Със заповед е назначил нова комисия, в която за председател е посочил своето име. Проведен е нов конкурс, на който са се явили само двама кандидати: Елза Еленкова и Петя Симова. С протокол от 07.01.2011 г. комисията е класирала на първо място Елза Еленкова, същата е обявена за спечелила конкурса за длъжността "съдебен администратор" в РС - гр. Берковица и с нея е сключен трудов договор. На 13.01.2011 г. на ел. поща на Окръжен съд Монтана е получено отворено писмо, адресирано до председателя на Районен съд гр. Берковица. В писмото е изразено становище за подмяна на конкурсните резултати, с оглед назначаване на предварително определено лице, което да заеме тази длъжност. В хода на дисциплинарното производство вносителят на предложението не е поддържал дисциплинарното нарушение по третия пункт, а именно "неизпълнение на други служебни задължения" - чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. При тези фактически обстоятелства, дисциплинарният състав е обосновал извод, че в дисциплинарното производство не са установени и доказани извършени нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ от страна на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. Приел е че не е налице нарушение на чл. 8 от КЕПБМ, тъй като нито с издадените заповеди по време на провеждане на конкурса, нито с каквото и да е друго действие съдия Тодоров не е поставил под съмнение авторитета на своите колеги. Съдия Тодоров не е влизал в спорове и конфликти със свои колеги, не е имал поведение, което да генерира напрежение в колектива, не е повишавал тон, не е нагрубявал никой от съдиите или другите служители. Не е установено да е имал предпочитания или да е толерирал определени служители или съдии. Всички действия на съдия Тодоров са обективирани в актове - заповеди, правила, протоколи, от които се установяват мотивите за извършените негови действия. Според Дисциплинарният състав действията на съдия Тодоров са в съответствие с изискванията на ЗСВ, ПАРОАВАС и Кодекса за етично поведение на българските магистрати и са мотивирани от желанието му длъжността да бъде заета от най-подходящия и най-квалифициран за тази длъжност участник в конкурса, след задълбочена и всестранна проверка на качествата на кандидатите. Комисията за професионална етика към ОС Монтана и главният секретар на ВСС също не са установили нарушения в действията на магистрата. ДС е стигнал до заключение, че липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание на председателя на РС гр. Берковица - Калин Трифонов Тодоров. Предвид горното е направил предложение на ВСС да отхвърли предложение на вносителя - Диана Кузманова - председател на ОС - Монтана за налагане на дисциплинарно наказание на Калин Тодоров за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ. ВСС, с обжалваното решение по дисциплинарно дело № 6/2011 г., след изслушване на докладчика по дисциплинарното дело, е възприел изцяло предложението на дисциплинарния състав и е отхвърлил предложението на Диана Кузманова Йорданова - административен ръководител на Окръжен съд гр. Монтана за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Калин Тодоров - административен ръководител на РС - Берковица. Жалбоподателят оспорва решението като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неспазване на законоустановената форма /липса на мотиви/, несъобразяване с целта на закона и нарушение на материалния закон. Излага доводи, че решението не е мотивирано, че не са обсъдени и преценени съображенията и доводите на вносителя на предложението, не са обсъдени и преценени всички събрани доказателства по делото. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: ВСС правилно е установил фактите по дисциплинарното дело. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. С оглед на установените по делото факти, настоящата инстанция намира, че действията извършени от съдия Тодоров по анулирането на конкурса и провеждането на нов конкурс, не могат да се приемат за действия, осъществяващи състава на нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3, 4 или т. 5 ЗСВ, тъй като тези действия не нарушават етичните правила и не водят до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Съгласно правило по т. 8.1 от КЕПБМ магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените му магистрати и съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегироване. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод за нарушение на горното правило. Няма данни съдия Тодоров да се е отнесъл или да се е отнасял с неуважение към съдии или към съдебни служители или да е засегнал нечие личното достойнство, както и да е създал впечатление за привилегироване. От доказателствата по делото не може да се направи и извод за извършени от страна на съдия Тодоров, действия, които да водят до накърняване престижа на съдебната власт. Неоснователно е твърдението за нарушение на ЗСВ и на ПАРОАВАС при провеждането на конкурса. Законосъобразността на проведения конкурс не може да бъде установена в настоящото съдебно производство. Крайният акт, с който приключва самият конкурс е индивидуален административен акт, за който няма законова забрана за обжалваемост, следователно същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност при подадена жалба от заинтересовани лица или при подаден протест от Прокуратурата. При положение, че Ивайло Панов е засегнат от този акт, същият е могъл да го обжалва пред АС - гр. Монтана. При проверка на законосъобразността на крайния акт, административният съд проверява и законосъобразността на цялата конкурсна процедура. При констатиране на допуснати съществени нарушения на процедурата, нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона, съдът ще отмени заповедта и ще върне преписката на органа за ново провеждане на конкурсната процедура. При положение, че при липсва осъществен контрол за законосъобразност по отношение на проведения конкурс и влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя конкурса като незаконосъобразен, действията на административният ръководител по конкурсната процедура не могат да обосноват извод за осъществен състав на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в действие, накърняващо престижа на съдебната власт, или в неизпълнение на други служебни задължение или в действие, нарушаващо етичните правила, регламентирани в КЕПБМ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за немотивираност на обжалваното решение на ВСС. Съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет, ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя неспазване на законоустановената форма, изразяващо се в липса на мотиви. Неоснователен е и довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства, събрани по делото. Решението е постановено, при спазване на процедурата, визирана в ЗСВ, след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и след като са били обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Административният орган е преценил правилно всички факти и доводи от значение за конкретния случай и е постановил акта си, в съответствие с принципа на истинност, след като е установил действителните факти по случая. Решението е обосновано и е в унисон със събраните по делото доказателства. Неоснователно е и твърдението за нарушение на материалния закон. За да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрат е необходимо, дисциплинарното нарушение да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин. В настоящия случай липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на извършено от съдия Тодоров дисциплинарно нарушение. Ето защо като е отхвърлил предложението на административния ръководител на Окръжен съд - гр. Монтана - Диана Кузманова, ВСС е постановил решението си при точно и правилно прилагане на материалния закон. С оглед изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е прието от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, съобразено е с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба от административния ръководител на Окръжен съд гр. Монтана следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,