Решение № 5393 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2009 г.

Решение № 5393 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "СОФИЙСКИ ИМОТИ" ЕАД, гр. София, представлявано от адв. Дончо Дончев, против решение № 49 от 3.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1273/2005 г. по описа на Софийския градски съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен (ДРА) № 946 от 26.11.2004 г. на ТДД - гр. София ДП Оборище, в частта му, потвърдена с решение № 624 от 14.03.2005 г. на директора на РДД - гр. София. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е преценил всички доказателствата по делото и не е обсъдил доводите му и по съображения в този смисъл моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният ДРА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и необосновано и следва да се отмени, тъй като съдебния акт е немотивиран и е постановен без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона 14-дневен срок. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ДРА № 946 от 26.11.2004 г. на ТДД - гр. София ДП Оборище, в частта му, потвърдена с решение № 624 от 14.03.2005 г. на директора на РДД - гр. София, в която част на дружеството-жалбоподател са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.1999 г., м. 07.1999 г. и м. 10.1999 г., общо в размер 197139,33 лева. В посочените данъчни периоди "Софийски имоти" ЕАД е извършило апортни вноски на недвижими имоти в капитала на фирмите "Артемида-БСИ" АД, "Астрима" АД и "Общинска застрахователна компания" АД, за които не е начислило данък, въпреки че същите са представлявали облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 ЗДДС (отм.). За да отхвърли жалбата на дружеството против оспорваната част от ДРА, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е оборил законовата презумпция за вярност на ДРА, установена в чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), поради което фактическите констатации в ДРА са верни, а тезата на жалбоподателя - недоказана. Счел е, че основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза потвърждава констатациите в ДРА, а двете допълнителни заключения - на съдебно-техническа и на съдебно-счетоводна експертиза, не са от категорията доказателства, опровергаващи констатациите в ДРА, т. е. не опровергават крайния извод на данъчния орган за това, че апортирането на недвижими имоти представлява доставка по смисъла на ЗДДС, че същата е облагаема; респективно за определената данъчна основа на доставките и за размера на определения за внасяне ДДС. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства. Действително неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на чл. 129, ал. 3 ДПК (отм.), приемайки оспорвания данъчен ревизионен акт за издаден от компетентен орган и съответната форма. Според касатора процесният данъчен акт не съдържа подпис на лицето, което го е издало, както и означение на длъжността му; освен това двата акта за възлагане на данъчната ревизия, предхождащи процесния ДРА, били издадени от лице, което не е оправомощено да ги издава. Тези твърдения са неверни, тъй като, видно от самия ДРА, същият е подписан от Виолин Александров Петров, на длъжност данъчен инспектор - ръководител на екип в ДП "Оборище", като е посочена длъжността му. Същият е посочен и в двата АВДР като лице, което следва да издаде ДРА. Относно актовете за възлагане на данъчна ревизия - същите са издадени от Николай Трайчев Бояров на длъжност началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, като по делото е приложена заповед № РД-01-4 от 20.01.2000 г. на директора на ТДД - гр. София, съгласно която на основание чл. 235, ал. 2 ДПК (отм.) териториалният данъчен директор на София е определил длъжностните лица, които могат да изпълняват негови правомощия, а именно ръководителите на сектори "Данъчни ревизии" в ДП при ТДД - гр. София да могат да издават актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.). Неоснователно е и другото възражение на касатора, че не се дължи начисляване на ДДС върху апортни вноски, тъй като същите не представляват доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Правилни са констатациите на данъчните органи, потвърдени от първоинстанционния съд, че в случая се касае за сделка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като с непаричната вноска се извършва прехвърляне на собственост срещу насрещна престация, която е придобиване на дял от капитала на новоучреденото дружество. Апортирането се извършва въз основа на договор, който в зависимост от броя на съдружниците на новоучреденото дружество може да бъде многостранен или едностранен. След като е налице прехвърляне собствеността върху стока срещу насрещна престация - придобиване на дял от капитала на дружеството, то се касае за сделка по смисъла на ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ЗДДС, облагаеми са всички доставки на стоки и услуги, като изключение е предвидено за освободените доставки по чл. 33 и сл. ЗДДС, при които ДДС не се начислява, но непаричната вноска не е сред тях. След като е облагаема, то се дължи начисляване на ДДС, а в процесния случай касаторът не е сторил това и правилно данъчните органи са определили в обжалвания ДРА данъчни задължения - внасяне на ДДС върху стойността на апорта. Основателно обаче е възражението в касационната жалба, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като същото е немотивирано и не са изяснени спорните въпроси. Не са обсъдени доводите на жалбоподателя за неправилно определяне на данъчната основа на доставките, представляващи апорт на недвижими имоти. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е останал неизследван въпросът относно размера на данъчната основа на трите спорни доставки и начина на определянето й, а оттам и въпросът за размера на определения за внасяне данък върху добавената стойност. Данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Съгласно чл. 33, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, действащ към ревизираните данъчни периоди (февруари, юли и октомври на 1999 г.), доставките, свързани със земя, са освободени доставки. В тази връзка е била поставена задача на експерт за изясняване на обстоятелството включена ли е земя в недвижимите имоти, предмет на апортите, и каква е нейната стойност. Вещото лице е дало заключение в два варианта относно стойността на земята, включена в апортите, което съдът не е коментирал; не се е аргументирал защо не възприема нито един от двата варианта на заключението, само лаконично е приел, че това заключение не е от категорията доказателства, опровергаващи констатациите в ДРА. Съдът не е обсъдил многобройните доводи и възражения на жалбоподателя, както и не е изложил мотиви защо не възприема заключенията на експертите. Задоволил се е само с общата констатация, че жалбоподателят не е оборил законовата презумпция за вярност на ДРА. Липсата на мотиви към съдебния акт представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на акта. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), вр. с § 2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Според чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) съдът излага към решението и мотиви, въз основа на които то е постановено. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В съдебното решение не са изложени конкретни фактически и правни доводи, съображения и изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Действително, не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено, само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. Като обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в данъчното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не. Както се каза и по-горе по делото е останал неизяснен въпроса относно установяване на обстоятелството дали процесните апорти включват и прехвърляне право на собственост върху земя, съответно каква е нейната стойност, което е от съществено значение за определяне на размера на данъчната основа, съответно - за размера на данъка, което е и основния спор по делото. Затова съдът е следвало да изиска и събере и необходимите писмени доказателства за собствеността върху имотите и това в какво точно се е състояла апортната вноска /земя и/или сгради, съответно право на строеж/към момента на апортирането им, в т. ч. назначаване на експертиза, която да се произнесе след проучване на тези документи и даде заключение за съответната данъчна основа. В този смисъл съдът неправилно е ограничил задачата на поисканата експертиза по молбата на жалбоподателя от 9.11.2005 г. Така допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, поради което същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, I отделение,