Решение № 1251 от 6.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД, със седалище в гр. София, представлявано от управителя Т. Митков, срещу решение 207/30.03.2022 г. по адм. дело 1135/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната по жалбата страна не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага подробно становище по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД срещу Заповед 547/07.12.2018 г. на кмета на Oбщина Ивайловград, с която считано от 07.12.2018 г. е прекратен Договор за наем на земеделска земя, сключен на 23.07.2018 г. между Община Ивайловград, като наемодател и дружеството като наемател, за описаните поземлени имоти в землището на [населено място]. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отхвърлил жалбата на "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД срещу процесната заповед. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: За да се произнесе, съдът е изследвал подробно събраните в хода на съдебното дирене доказателства, като е изяснил в пълнота релевантните за производството и за правилното си произнасяне факти и обстоятелства. Поради описаното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК, настоящият съдебен състав възприема, споделя изцяло и препраща към формулираните в първоинстанционното решение мотиви за неоснователност на жалбата. С оглед изтъкнатите в касационната жалба доводи, които основно преповтарят възраженията, направени и пред административния съд, спорът и пред двете съдебни инстанции се свежда до наличието на основание за едностранно прекратяване на сключения договор за наем на земеделска земя от кмета на Община Ивайловград. Първоинстанционният съдебен състав е обсъдил събраните по делото доказателства, взел е предвид становищата на страните и при съобразяване с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК е извършил проверка за наличието на което и да е от основанията за оспорване на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма. Не са налице доказателства за неправилно приложение на материалноправни норми, водещи до незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Обосновано административният съд е приел, че с Решение 12 от 27.02.2017 г. на Общинският съвет - Ивайловград, са определени пасищата, мерите и ливадите, предназначени за индивидуално и общо ползване по землищата на територията на общината, като е дадено съгласие същите да се предоставят за индивидуално ползване при условията на чл. 37и във вр. с чл. 24а, ал. 2, т. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСППЗ), наредено е комисия да определи необходимата за всеки кандидат площ, а кметът на общината да сключи договори за наем. Предвид подаденото и одобрено заявление от Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД по чл. 37и ал. 5 от ЗСПЗЗ ичл. 99 ал.1 от ППЗСПЗЗ, на 23.07.2018 г. между Община Ивайловград и "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД е бил сключен Договор за наем на земеделска земя за имоти в землищата на [населено място] и [населено място]. В оспорената прекратителна заповед е изрично позоваването както на съответните разпоредби от сключения договор, така и на подадената жалба с вх. 94-00-2407/24.10.2018 г. от потърпевши граждани относно безстопанствени и свободнопашуващи животински единици - коне, които били регистрирани в животновъдния обект на "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД в землището на [населено място]. Поради това са верни изводите на административния съд за наличие на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Съдът е анализирал съдържанието на относимите клаузи за наемния договор, които според административния орган са били нарушени - чл. 7, ал. 2, т. 1 и 3, ал. 5 и ал. 7. Според фиксираните в тези текстове права и задължения наемателят е длъжен да ползва предоставените му земи с грижата на добър стопанин и само съгласно предназначението им; на наемателя се забранява изграждането на постройки с траен статут и ограждането, освен с електропастир; наемателят е задължен да организира охраната на земите. Безспорно е установил, че съгласно чл. 12, т. 7 договорът се прекратява едностранно от наемодателя без предизвестие. Поради това законосъобразно е приел, че дори и да не са налице обективни фактически данни, обстоятелства или доказателства за неспазване на което и да е задължение от подписания между страните договор за наем, за наемодателя съществува възможността да прекрати едностранно договора за наем без предизвестие, при наличие на изрично волеизявление за това. Тази възможност е различна от предвиденото в чл. 12, т. 3 основание за прекратяване при неизпълнение на задълженията уговорени в договора от страна на наемателя, при което наемодателят може едностранно да го прекрати по реда на чл. 87 от ЗЗД. Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД, като участник в процедурата по отдаване под наем на земеделските земи, е имал възможност да се запознае своевременно със съдържанието на проектодоговора. При подписването му дружеството се е съгласило със съдържанието му, включително и с клаузите, които уреждат неговото прекратяване. Не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател, че условията за прекратяване на договора не зависят от свободната воля на договарящите страни, а са определени от разпоредбите на ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната от него норма на чл. 37л, ал. 2 , т. 1 от закона, договорите за наем и аренда по чл. 37и, ал. 12 могат да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока, по искане на ползвателя. Съобразно ал. 3 на чл. 37л от ЗСПЗЗ, общината прекратява договорите за наем и аренда за имоти по чл. 19, сключени по реда на чл. 37и, ал. 12, и предоставени от общинския съвет по реда на § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), след издаване на решението на общинската служба по земеделие и изтичане на стопанската година, в която е издадено решението. Посочените нормативни основания касаят отделни хипотези на прекратяване на наемните договори и не лишават общината от възможността да предвиди съответни клаузи за прекратяването му. Независимо от изложеното и противно на твърденията на касационния жалбоподател, първоинстанционният съдебен състав е установил, включително от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, че Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД не е ползвал предоставените му площи съгласно предназначението им и с грижата на добър стопанин, и не ги е оградил с електропастир. По този начин е допуснал отглежданите от дружеството животни (коне) да увреждат посевите в съседни имоти и да нанасят щети на продукция, отглеждана от земеделски производители, включително в рамките на финансирани от Държавен фонд Земеделие проекти по европейски програми. Всички свидетели, с изключение на свидетелката Четелязова, която е кмет на [населено място], са и податели на жалбата, въз основа на която е инициирано производство по издаване на прекратителната заповед, като техните показанията подкрепят фактическите ѝ основания. Ирелевантни за правилността на постановеното решение са възраженията във връзка с доказателствената стойност на приобщените по делото актове за установяване на административно нарушение, наказателни постановления и подписката от жителите на [населено място], тъй като съдът не е основал правните си изводи въз основа на обективираните в тях факти и обстоятелства. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице съответствие на фактическите основания, посочени от административния орган, с приложените от него правни норми. Установените факти по преписката показват наличието на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност и при надлежно упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора за наем на земеделска земя. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение