Решение № 8228 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2011 г.

Решение № 8228 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци", Община Варна, срещу решение № 1469/16.06.2011 г. по адм. дело № 3982/2010 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, пети състав, с което е отменен Акт за установявана на задължение по декларация № МД - АУ - 485/27.09.2010 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, в частта, с която за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. са определени задължения за данък сгради в размер на 43,63 лв. и 52,95 лв. и начислените лихви. В жалбата е изложено, че представените от жалбоподателя бележки не представляват официален документ, удостоверяващ плащане на дължимите данъчни задължения. Твърди се, че същите са неистински - с невярно съдържание, подпечатани са и подписани от лице, което съгласно длъжностна характеристика няма правомощията да приема плащания за данъци и такси. Твърдяното плащане не е извършено на касите на общината, каквото е законовото изискване. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Иван Георгиев Йовчев представя писмен отговор на касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК за спиране производството по адм. дело № 9343/2011 г. на ВАС, тъй като са налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които в хода на образувано наказателно производство, зависи изходът не делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за недоказано оспорването от страна на ответника на представените от жалбоподателя писмени доказателства за плащане на данък върху недвижимите имоти за 2007 г. и 2008 г. За неоснователни са приети твърденията на административния орган, че в представените бележки липсват реквизити "наименование на документа" и име на служителя, което лишава последните от качеството "официален документ". В тази връзка съдът е приел, че бележките съдържат всички необходими данни, индивидуализиращи лицето, имота и задължението, поради което те представляват валиден документ за плащане. Относно компетентността на служителят, приел плащанията, съдът е изложил, че в длъжностната характеристика на същия е посочено, че "изпълнява и други задачи, възложени му от Директора на дирекция "Местни данъци" и началника на отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол", следователно служителят може при необходимост да извършва и дейности извън изрично упоменатите в длъжностната характеристика. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. От представените по делото "бележки" по безспорен начин се установява плащането на дължимия от Иван Георгиев Йовчев данък върху недвижимите имоти за 2007 г. и 2008 г. Както правилно е приел административният съд, въпреки че същите не са наименовани като "квитанция", то те съдържат индивидуализиращи лицето, имота и задължението данни - трите имена на платеца, единен граждански номер, партиден номер на имотите, вида и адреса на имотите, вида и размера на задължението, посочени са квитанции с номер и дата, положен е печат на Община Варна и подпис на съответното длъжностно лице в тази община. Относно компетентността на органа, пред когото е извършено плащането, административният съд е изложил съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав, още повече, че недобросъвестното поведение на служител на общината, несъответстващо на неговите правомощия и длъжностна характеристика, не може да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на данъчно задълженото лице. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя изводът на административния съд, че за обикновения гражданин фактът, че в сградата на общината е извършил плащане на служител на тази администрация, е достатъчен, тъй като същия предполага добросъвестност на администрацията и нейните служители. Относно мястото, на което следва да се извърши плащането, за да се счита за валидно извършено (съгласно чл. 2 ЗМДТ местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка), административният съд правилно е изложил, че е въпрос на вътрешна организация на съответната администрация при натовареност да разкрива допълнителни работни места, при което е възможно за "каса" да бъде определено работно място и в обикновен кабинет, с оглед възможностите на конкретната администрация. В случая не се спори от страните, че Иван Георгиев Йовчев е извършил плащанията в стая в сградата на Община "Приморски", гр. Варна. Не се спори и че за извършените плащания са издадени "бележки" от служител на общината, както и името и длъжността на конкретния служител, положил подписа и печата си върху тях. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният съд в решението си е приел, че Общината е направила оттегляне на оспорването на истинността на представените по делото документи за плащане. В съдебното решение изрично е посочено, че оспорването на документите е оттеглено само по отношение на тяхното авторство. Както се посочи, не е спорно лицето, което е издало документите. Относно верността на последните - тяхното съответствие с действителното фактическо положение, съдът правилно е приел, че оспорването на документите от страна на административния орган е останало недоказано и същите следва да бъдат съобразени при решаване на делото. Въпреки твърденията в касационната жалба и писмения отговора на ответника по касация за образувано пред Окръжна прокуратура - Варна досъдебно производство срещу служителката, приела плащанията от Иван Георгиев Йовчев, по повод извършено от същата длъжностно престъпление, следва да се отбележи, че освен твърдения, по делото няма данни за образувано такова наказателно производство. Дори и такова да е образувано, то касае наказателната отговорност на въпросния служител от общинската администрация и не може да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на данъчния субект. Както вече се каза, след като по делото са налице доказателства, че дължимите суми за данъци са платени и приети от служител на общинската администрация, в сградата на Община Варна, то липсата на дължимо поведение от страна на служителя и неотчитането от негова страна на събраните от платци на данъци суми, е недопустимо да бъде вменено в задължение за повторно събиране на вече платени данъци и такси от данъчно задължените лица. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК