Решение № 12041 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 229/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. М., от гр. София, срещу Решение 6516/01.11.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 7806/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на А. М. срещу Заповед 2225з-935/19.07.2023 г. на началника на 01 РУ СДВР, с което му е отнето разрешение за носене, съхранение и употреба на притежавано огнестрелно оръжие за самоохрана с 20140048179, със срок на валидност до 08.05.2024 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с действителната фактическа обстановка с оглед събраните по делото доказателства. Съдът се позовава на непосочено в мотивите на оспорената пред него заповед фактическо обстоятелство, като сочи, че същата е издадена във връзка със заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) от 08.07.2023 г., докато всъщност в заповедта е посочено, че се издава във връзка с привличането на М. в качеството му на обвиняем по пр. пр. 31518/23 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), касаеща осъществен акт на домашно насилие. Оспорва изводите на съда за законосъобразност на заповедта, като счита, че същата е издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона. Твърди невярност на факта, че към датата на издаване на заповедта, А. М. е привлечен като обвиняем по пр. пр. 31518/23 г. по описа на СРС. Счита, че е налице нарушение на формата на акта, доколкото съгласно чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), разрешението се отнема с решение на органа, издал разрешението, а не със заповед. Твърди, противоречие между фактическите и правните основания на заповедта, тъй като правното основание за издаването й е чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, но в мотивите не се сочи за приложена мярка за защита по ЗЗДН. Счита, че дори да има издадена такава, то тя е с обезпечителен характер, издава се само въз основа на декларация на една от страните и няма характеристиката на мярка за защита по ЗЗДН, поради което не е предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. С оглед висящността на дело 20231110136528 по описа на СРС, в което се разглеждат жалби на А. М. и съпругата му М. М., които са в процес на развод, то до приключване на производството с влязъл в сила акт, за нито една от страните няма да е налице наложена мярка за защита от домашно насилие, поради което не е налице фактическо основание за издаване на оспорената заповед с оглед вписаното в нея правно основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Твърди, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изяснен въпросът с привличането на А. М. като обвиняем, каквото фактическо основание се съдържа в заповедта, а от представените в хода на съдебното производство справки е установено, че лицето не е било привличано в такова качество в нито едно производство. Касаторът счита, че всеки от посочените пороци на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна. По изложените съображения иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за първата инстанция. Касаторът се представлява от адв. З. Димитров, ХАК. Ответникът по касационна жалба началникът на 01 РУ при СДВР, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт Б. Страхинов. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че: В 01 РУ СДВР е постъпила заповед за незабавна защита по ЗЗДН 210 от 18.07.2023 г., издадена по гр. дело 20231110136528/2023 г. по описа на СРС, срещу А. И. М.. Извършена е проверка, при която е установено, че лицето се води на отчет и контрол в група КОС при 01 РУ СДВР, като притежател на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет с марка Макаров , кал. 9х18, с фаб. КО381134. Установено е също, че на лицето е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20140048179 от 09.05.2019 г., със срок на валидност до 08.05.2024 г. На 19.07.2023 г. е издадена оспорената пред АССГ Заповед 2225з-935, с която на основание чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ предвид наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 с.з., е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба на притежавано огнестрелно оръжие за самоохрана с 201400048179, със срок на валидност 08.05.2024 г. от А. И. М.. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и независимо от наименоването му заповед , по същество отговаря на изискването за мотивирано решение, като съдържа всички задължителни реквизити, включително фактически и правни основания, послужили за издаването му. Съдът приема, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и от неговото съдържание се установява, че органът е обсъдил относимите към основанието за отнемане на разрешението доказателствени факти. Съдът приема, че е са налице предпоставките по чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, който предвижда отнемане на издаденото разрешение за дейности с оръжия и боеприпаси за тях при проявлението на което и да е от посочените в чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 с.з. обстоятелства. Съдът отхвърля като неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който се прилага мярка по ЗЗДН, като сочи, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1 с.з. могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена както въз основа на постановено по реда на чл. 12-15 ЗЗДН решение, така и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Сочи, че за целите на ЗОБВВПИ е ирелевантно по кой ред е издадена заповедта и нейното основание, като за наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е достатъчен фактът на налагане на мярка за защита, който приема за безспорно установен в случая. Сочи, че между страните не е спорно, че такава мярка е наложена срещу А. М.. С оглед императивния характер на нормата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, съдът сочи че органът е задължен да издаде решение, с което отнема издаденото вече разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, т.е. същият действа в условията на обвързана компетентност. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма. Неоснователни са в тази връзка доводите на касатора, че в противоречие с изискването на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, актът, с който е отнето притежаваното от него разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, е издаден под формата на заповед, а не решение. За същността на индивидуалния административен акт се съди по неговото съдържание съдържащото се в него волеизявление на органа с оглед изложените от същия фактически и правни основания, а не по наименованието на акта. В настоящия случай няма съмнение, че въз основа на установените от органа фактически обстоятелства, същият е взел мотивирано решение за отнемане на издаденото на А. М. разрешение, в рамките на дадените му от закона правомощия, съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВППИ. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспореното решение. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие се отнема с решение на органа, издал разрешението, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 с.з. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Следователно, проявлението на някое от посочените обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, се явява фактическото основание за постановяване на решението за отнемане на съответното разрешение. В настоящия случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че спрямо А. М. е издадена заповед за незабавна защита 210/18.07.2023 г. по гр. дело 36528/2023 г. по описа на СРС, с която е определена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. За издадената заповед административният орган е уведомен в рамките на инициираната по повод писмо по описа на 06 РУ СДВР във връзка с извършвана проверка по пр. пр. 31518/2023 г. по описа на СРП, касаеща осъществен акт на домашно насилие, проверка от административния орган, при която е установено, че лицето, спрямо което се извършва прокурорската проверка, се води на отчет в сектор КОС при 01 РУ СДВР, предвид издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и притежаваното такова за самоотбрана пистолет с марка Макаров , кал. 9х18, фаб. КО381134. Административният орган изрично се позовава в решението си на иницииращото проверката писмо рег. 230р-63374/03.07.2023 г., макар и неточно в мотивите си да сочи, че А. М. е привлечен в качеството на обвиняем по пр. пр. 31518/2023 г. по описа на СРП. Тази неточност не е съществена за законосъобразността на административния акт, доколкото не евентуалното привличане на А. М. като обвиняем в рамките на водено наказателно производство, е фактическото обстоятелство, обусловило издаването на оспорения административен акт. Такова е издадената от СРС заповед за незабавна защита по ЗЗДН, за която органите на МВР са уведомени с писмо от 19.07.2023 г. от постановилия мярката съд. Все във връзка с извършваната проверка по пр. пр. 31518/2023 г. по описа на СРП, по повод на която е инициирана и проверката в 01 РУ СДВР по отношение факта на издаденото на А. М. разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, с писмо рег. 230р-29028/20.07.2023 г. (л. 24 от първоинстанционното дело) на началника на сектор ОП при 06 РУ СДВР издадената заповед за незабавна защита е предоставена за сведение и предприемане на действия по компетентност на началника на 01 РУ СДВР. Установените в рамките на извършваната проверка по пр. пр. 31518/2023 г. на СРП, на която съответства и образувано с постановление на прокурор при СРП от 10.08.2023 г. досъдебно производство под 1483/2023 г. на 06 РУ СДВР, фактически обстоятелства обхващат и издадената заповед за незабавна защита 210/18.07.2023 г. Като се е позовал на извършеното в тази връзка уведомяване и данните по прокурорската преписка, органът е мотивирал в достатъчна степен акта си. Неоснователни са доводите на касатора за липсата на влязъл в сила съдебен акт по отношение мярката за защита. Както правилно сочи в мотивите си и АССГ, мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Първоинстанционният съд правилно приема, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ във връзка с обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 с.з. е ирелевантен видът на мярката по чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Правните последици на заповедта за незабавна защита не се влияят от изхода на спора по гражданското дело, поради това и постановеното междувременно решение на СРС, с което се прекратява с развод брака на касатора А. М. няма отношение. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Спрямо М. е наложена конкретна ограничителна мярка. Не е спорно, че своевременно след надлежното му уведомяване, както е посочено по-горе, органът е разпоредил отнемане на разрешителното за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие на М.. Законът визира като пречка за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия прилагането на мярка спрямо искащия такова разрешение по реда на ЗЗДН в тригодишен период преди подаване на заявлението, като възникването на такова обстоятелство по аргумент от чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ е основание за отнемане на вече издадено разрешение, т.е. преустановяване действието на облагоприятстващия съответното лице административен акт. Това е така, тъй като при проявлението на който и да е от фактите по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради което и органът го отнема. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане (в горния смисъл са напр. Решение 12898/20.12.2023 г. по адм. дело 5146/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 2113/27.02.2023 г. по адм. дело 6372/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 7239/12.06.2024 г. по адм. дело 10594/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.). Следователно, с оглед доказания факт на издадената заповед по чл. 18 ЗЗДН спрямо М., то е налице една от визираните в чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ материални предпоставки за отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, а именно тази по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Както сочи правилно и първоинстанционният съд, органът действа в условията на обвързана компетентност, а в конкретния случай, при правилна преценка на установените в хода на инициираната проверка факти, органът е упражнил предоставеното му по закон правомощие да отнеме издаденото от него разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за самоохрана от А. М.. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При вярно и пълно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, от страна на ответника се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи в Министерство на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,