Решение № 11989 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2012 г.

Решение № 11989 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Христо Иванов Генчев, гр. Каблешково, ул. "Хаджи Димитър" № 1 срещу решение № 3 от 02.01.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1907/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Генчев срещу отказ, рег. № МК-1964 от 03.08.2011 г., на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, да върне отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 203, т. 9 АПК. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не отчел, че с решение № 99 от 05.11.2010 г. Поморийският районен съд наложил на Генчев наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс (НК) - "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца, като решението влязло в сила на 20.11.2010 г. С оглед на това твърди, че наказанието започнало да тече на 20.11.2010 г. и изтекло на 20.11.2011 г. Сочи, че решението било известно на административния орган видно от негово писмо, рег. № МК-1964 от 03.08.2011 г. Счита за неправилно позоваването от административния орган и от съда на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Сочи, че решението на районния съд е задължително за всички, в т. ч. и за административния орган. Твърди, че е налице бездействие на контролния орган и несъобразяване с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Счита, че търсената от него защита е по реда на чл. 256 - 257 АПК, а не срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като направеното искане до компетентния орган е за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, а не за издаване на административен акт. Като приел, че е налице индивидуален административен акт, а не неизпълнение на дължимо действие, съдът не предоставил търсената интензивна защита по реда на глава ХV АПК и забавил неоправдано произнасянето по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което реши делото по реда на глава ХV АПК. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Марин Маринов, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено при точно установени факти - неизтърпяно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца, и при правилно приложение на закона. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 22.05.2010 г. Христо Генчев извършил пътно-транспортно произшествие, за което бил съставен акт № 589. С акта на Генчев бил иззет контролния талон.

1. С решение № 99 от 05.11.2010 г., влязло в сила на 20.11.2010 г., Генчев бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. На основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г НК му било наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, считано от 22.05.2010 г.

1. На 30.05.2011 г. било иззето свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

1. Със заявление, вх. № МК-1964 от 25.07.2011 г., Генчев поискал от началника на сектор "Пътна полиция" да го информира на какво основание е отнето свидетелството за управление, къде се съхранява, кой е компетентният орган, който трябва да върне свидетелството, както и към момента на подаване на заявлението налице ли е основание за връщане на свидетелството и ако ли не, то кога документите следва да бъдат върнати.

1. С писмо, изх. № МК-1964 от 03.08.2011 г. началник сектор "Пътна полиция" отговорил на поставените въпроси и посочил, че свидетелството за управление и контролния талон ще бъдат върнати след изтичане на срока на наложеното наказание - 30.05.2012 г.

1. На 04.08.2011 г. Генчев подал ново заявление за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, на което с писмо, рег. № МК-2158 от 09.08.2011 г. началник сектор "Пътна полиция" отговорил, че на искането вече му е отговорено, както и че в случая е приложима разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че предмет на съдебното производство е писмо, изх. № МК-1964 от 03.08.2011 г. началник сектор "Пътна полиция", което е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган. Приел, тъй като по делото нямало данни на Генчев да е наложена принудителна административна мярка, въз основа на която да е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство, действията на административния орган, предприети в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, за законосъобразни. Приел, че при липса в съдебното решение на посочване за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, както и на конкретен период, който трябва да бъде приспаднат при изпълнение на наказанието, правилно преценката относно изтърпяната част от наказанието е предоставена на органа, комуто е възложено изпълнението на съдебния акт. С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл. 154, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанието (отм.) и чл. 20 от Наредба № I-157 направил извод за законосъобразност на постановения отказ да се върне свидетелството за управление на моторно превозно средство на Генчев.

Изводът на съда досежно предмета на делото е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги счита за правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно предмета на търсената защита и нейната основателност.

Касаторът твърди, че в жалбата си до съда поискал защита по реда на чл. 256 - 257 АПК срещу неоснователното бездействие на административния орган да му върне свидетелството за управление. Фактът, че сезирал органа с искане да му бъде върнато свидетелството за управление, на което органът отказал с процесното писмо, счита, че не променя нито характера на търсената от него защита, нито прави оспореното писмо индивидуален административен акт. Това твърдение на касатора е основателно. Изземването и връщането на свидетелството за управление на моторно превозно средство е фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Член 20 от Наредба № I-157 определя юридическите факти, при чието настъпване органът изземва, а чл. 24, ал. 1 - при чието наличие връща отнетото свидетелство. И в двата случая не е необходимо каквото и да било волеизявление на органа, за да настъпи съответния резултат - отнемането или връщането, както не е необходимо и изрично искане за тяхното извършване - органът ги дължи независимо субекта направил ли е или не искане за извършването им. Самото фактическо действие/бездействие обективира волеизявлението на органа - друго изявление не е необходимо. С оглед на това не издадения от административния орган акт - писмо, рег. № МК-1964 от 03.08.2011 г., засяга субективни права и законни интереси на касатора, а неизвършването на фактическото действие - връщане на свидетелството, което Генчев счита, че му се дължи към датата на отправяне на искането. Писмото само обяснява защо органа не е извършил фактическото действие връщане на свидетелството. Дали това негово твърдение е правилно или не, е въпрос на преценка в хода на проверката за законосъобразност на твърдяното от касатора неоснователно бездействие.

Видно от изложеното, съдът като приел, че предмет на оспорване е законосъобразността на писмо, рег. № МК-1964, което приел за индивидуален административен акт, а не законосъобразността на неизвършването на фактически действия определил неправилно предмета на спора. Той се произнесъл по законосъобразността на акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт, а не по искането, с което бил сезиран - преценка законосъобразността на неизвършването на фактическото действие връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това прави постановеното решение недопустимо. Този порок на обжалвания съдебен акт не може да бъде отстранен от настоящата инстанция макар по същество съдът да е разгледал и обсъдил именно релевантните за законосъобразността на бездействието на органа факти и обстоятелства, както и независимо че двете съдебни производства - проверката на законосъобразността на административния акт и на бездействието на органа да протичат по една и съща съдебна процедура. Формално, налице е произнасяне по недопустим предмет и непроизнасяне по искането, с което съдът е сезиран. Касационната инстанция следва да обезсили обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Вярно е, че това ще забави търсената съдебна защита до степен, в която да я направи практически неефективна, но касационната инстанция не може да обезсили съдебното решение и да се произнесе като първа инстанция по искането, с което съдът е сезиран независимо от наличието по делото на всички релевантни доказателства.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, в чиято структура е административния орган, да заплати на Христо Генчев направените за настоящата инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото - квитанция за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие № 081824 от 14.09.2012 г., за настоящата инстанция са в размер на 495,00 лв., от които 15,00 лв. държавна такса и 480,00 лв. реално внесено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд