Решение № 17478 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2019 г.

Решение № 17478 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Аполон - Трейдинг 6" ЕООД, ЕИК 202520681, против решение № 122/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 564/2018 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-04001215004117-091-001/18.01.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 158/23.08.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилен извода на съда, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Счита, че по делото не е представена заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, издадена от директора на ТД на НАП - Велико Търново, за органа по приходите възложил ревизията, от което следва, че не е налице материална компетентност на издателя на ревизионния акт. Твърди, че ревизионният акт е нищожен и поради липса на удостоверения за квалифицирани електронни подписи, издадени от доставчик на удостоверителни услуги, относно валидността на положените електронни подписи от органите по приходите на издадените заповед за изменение за заповедта за възлагане на ревизията, ревизионен доклад и ревизионен акт. Сочи, че при липса на валидно подписан ревизионен акт не е налице законоустановена форма за действителност на волеизявлението на органите по приходите за установяване на публични задължения. Възразява и относно неспазване на сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и 2 от ДОПК и за изготвяне на ревизионния доклад извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да обяви ревизионния акт за нищожен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен писмен отговор, чрез процесуален представител, и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 444 лв., изчислено върху материалния интерес съобразно Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. "Аполон - Трейдинг 6" ЕООД е подало и частна жалба против определение от 8.04.2019 г., постановено по адм. дело № 564/2018 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е оставено без уважение искането му за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Счита, че присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски са в противоречие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото в общ размер на 63 296, 91 лв., вместо приетия от съда размер 63 785, 03 лв. Искането от съда е да отмени определението като неправилно и да намали размера на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски за първоинстанционното производство от 2 444 лв. на 2 428, 90 лв. Ответникът по частната жалба - директорът на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в представен писмен отговор, чрез процесуален представител, и моли съдът да остави в сила обжалваното определение от 8.04.2019 г. Счита, че съдът правилно е приел, че в случая не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските съобразно действителния материален интерес от 63 785, 03 лв., на който съответстват разноски в размер на 2 444 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., изчислено съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е ревизионен акт № Р-04001215004117-091-001/18.01.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 158/23.08.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който на "Аполон - Трейдинг 6" ЕООД са определени задължения за внасяне в общ размер на 63 785, 03 лв., в т. ч. данък върху добавената стойност - 46 885. 08 лв. и лихви - 9 623, 39 лв., корпоративен данък - 6 285, 98 лв. и лихви - 990, 58 лв. Ревизионният акт е обжалван от дружеството само като нищожен с искане за прогласяване нищожността му. За да отхвърли жалбата на "Аполон - Трейдинг 6" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите след надлежно възложена ревизия, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, при липса на допуснати особено съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят нищожност на акта. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения за нищожност на акта, тъй като издадените под формата на електронни документи заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт са валидно подписани с квалифициран електронен подпис от издателите им и за компетентността на възлагащия ревизията орган е представена заповед № 452/15.07.2014 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново. Решението е правилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Съобразно предвиденото в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Правилно съдът е установил, че относно компетентността на възлагащия ревизията орган по делото е представена от ответника заповед № 452/15.07.2014 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново (л. 93 от делото на първоинстанционния съд), с която са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии, сред които е Р. Флоров - началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ - Видин. Същият е издал заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001215004117-020-001/05.06.2015 г., с която е образувано ревизионното производство и е подписана от него саморъчно. Заеманата от него длъжност към датата на издаване на ЗВР се установява от заповед № 290/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново. При тези данни правилно съдът е приел, че Р. Флоров е притежавала компетентност да издаде заповедта за възлагане на ревизия. От представените по делото заповед № 453/15.07.2017 г., № 540/16.07.2015 г. и № 52/15.01.2016 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново се установява, че Л. Цанова е надлежно оправомощена да изпълнява функциите на ръководител на екип -ръководител на ревизията, а заповеди № 14/16.12.2010 г. и № 22. 41/16.08.2011 г. на изпълнителния директор на НАП удостоверяват служебното качество на участвалите в ревизионното производство органи по приходите Л. Цанова и Й. Младенова. Следователно, обжалваният ревизионен акт е издаден от материално и териториално компетентни органи. Неоснователни са и доводите на касатора за нищожност на ревизионния акт поради недоказаност на подписването на заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт с квалифициран електронен подпис. Видно от данните по делото, заповед за изменение на ЗВР № Р-04001215004117-020-002/24.09.2015 г., ревизионен доклад № Р-04001215004117-092-001/16.12.2015 г. и ревизионен акт № Р-04001215004117-091-001/18.01.2016 г. са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи от издателите им. С административната преписка са представени удостоверения за връчването им като електронни документи, подписани с електронни подписи, на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) (в приложимата редакция - ДВ, бр. 34 от 2001 г.), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ - чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис (КЕП) е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и има значението на саморъчен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Според изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ. Според съдържащите се в чл. 3, т. 12 и т. 15 от Регламент (ЕО) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО дефиниции, "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I на Регламента. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, въз основа на представените от ответника доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза, че представените по делото удостоверения за КЕП са годни доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди. Извършените проверки за лицата, издали заповед за изменение на ЗВР, ревизионен доклад и ревизионен акт относно наличието на издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис в публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги "Инфонотари" ЕАД, достъпен на адрес: https: //www. infonotary. com, сочат, че Р. Флоров - възложил ревизията и подписал ЗИЗВР и РА, Й. Младенова - член на ревизиращия екип, подписала РД, и Л. Цанова - ръководител на ревизията, подписала РД и РА, са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис към датата на ЗИЗВР, РД и РА. В подкрепа на установеното е и заключението на вещото лице по приетата съдебна компютърно-техническа експертиза, съгласно което електронните подписи, положени в спорните документи са валидни такива - с период на валидност от 26.02.2015 г. до 26.02.2016 г., и към датата на издаването им всички документи са подписани с КЕП от органите, посочени като техни издатели. Отделно, с административната преписка е представен приемо-предавателен протокол от 10.03.2015 г. между доставчика на удостоверителни услуги "Инфонотари" ЕАД и НАП, офис Видин, съдържащ информация за издадените и предадените удостоверения за електронен подпис за периода от 1.02.2015 г. до 28.02.2015 г., от който е видно, че удостоверенията за КЕП по чл. 24 от ЗЕДЕУУ са издадени на 26.02.2015 г. от доставчика на Р. Флоров, Й. Младенова и Л. Цанова. При тези данни обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените от ответника доказателства са достатъчни да се приеме, че ЗИЗВР, РД и РА са издадено от компетентни органи, подписани с валиден електронен подпис, за което са представени удостоверения за квалифициран електронен подпис. Досежно твърдението на касатора, че ревизионният доклад е съставен шест дни след изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК правилно съдът е съобразил, че не е допуснато нарушение от категорията на съществените, тъй като сроковете за издаване на доклада и извършване на ревизията са инструктивни, а не преклузивни, и не съставлява такова съществено нарушение, което да обуславя нищожност на ревизионния акт. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК правилно съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионният доклад и ревизионният акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис, поради което не са налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство, които да обуславят нищожност на издадения ревизионен акт. По изложените съображения оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение от 8.04.2019 г., постановено по адм. дело № 564/2018 г. по описа на Административен съд - Монтана, е оставено без уважение искането "Аполон - Трейдинг 6" ЕООД за изменение на съдебното решение в частта му за разноските като неоснователно. Съдът е приел, че юрисконсултското възнаграждение е правилно определено въз основа установения с ревизионния акт материален интерес по делото. Определението е правилно. Присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски са съобразени от съда с действителния материален интерес от 63 785, 03 лв. и правилно изчислени в размер на 2 444 лв., в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от рекапитулацията на ревизионния акт - страница 11, с него са установени публични задължения в общ размер на 63 785, 03 лв., от които данък върху добавената стойност главница - 46 885, 08 лв. и лихви - 9 623, 39 лв., корпоративен данък главница - 6 285, 98 лв. и лихви - 990, 58 лв. Актът е обжалван пред съда изцяло с искане за обявяването му за нищожен. При материален интерес от 63 785, 03 лв., определен съобразно установените обжалвани задължения, размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 2 444 лв., съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилно частният жалбоподател твърди, че с ревизионният акт са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 63 296, 91 лв., от които 53 171, 06 лв. главница и 10 125, 85 лв. лихви. Тези суми фигурират в съставения ревизионен доклад, с който се прави само предложение за установяване на задълженията, но не се установяват такива. Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК, с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, поради което правилно съдът е съобразил посочения в акта размер на публичните задължения при изчисляване на юрисконсултското възнаграждение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на частния жалбоподателя за отмяна на определението като неправилно и за намаляване размера на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски от 2 444 лв. на 2 428, 90 лв. за първоинстанционното производство. Обжалваното определение от 8.04.2019 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 944 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,