Решение № 8149 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4486/2015 г.

Решение № 8149 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4486/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Стефанова Вълкова, в качеството на ЕТ " Виляна-Лиляна Вълкова" гр. Пловдив против решение № 377 от 25.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2288/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив, IX-състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 161400531/23.04.2014 г. на органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Смолян, в потвърдената му част с Решение № 684/11.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 30011,18 лв, ведно с прилежащите лихви, както и допълнително установените задължения за: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. 1931 лв и лихви 390,43 лв; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. 3254 лв и лихви 324,26 лв; вноски за ДОО 6460,65 лв и лихви 1168,06 лв; вноски за ЗО 2904,29 лв и лихви 431,69 лв. В жалбата се излагат подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна директор на Дирекция "ОДОП"-Пловдив не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема обжалвания РА за законосъобразен и споделя изцяло всички констатации на приходните органи. Решението представлява описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и подробен преразказ на изводите от решението на директора на дирекция "ОДОП", както и посочване на извършените съдопроизводствени действия с цитиране заключенията на вещото лице. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменително основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, на което се позовава касатора. Задължение на съда е да извърши преценка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит от получателя на стоките, поради което е необходимо да се извърши задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства - тези в хода на ревизията и в съдебното производство. Основателно е оплакването в касационната жалба за извършено съществено процесуално нарушение, тъй като липсват конкретни собствени мотиви на съда поотделно за всеки един от доставчиците. Първоинстанционният съд се е задоволил само да цитира действията и констатациите на данъчните органи, без да обсъди конкретно доказателствата, събрани по делото. Преповтарянето на констатациите, съдържащи се в ревизионния акт не означава мотивиране на решението на съда. Освен това следва да се отбележи, че съдът е съд по същество и дължи произнасяне по същество, излагайки мотиви след обсъждане на всички доказателства и възраженията и доводите на страните в случай, че те са съотносими към спора. Съдът е длъжен при изграждане на вътрешното си убеждение да прецени конкретно всички представени доказателства по делото. Първостепенна задача на съда като съд по същество на основание чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК е да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и тогава да даде категоричен отговор на поставения му от жалбоподателя въпрос - правилно ли са установени с ревизионния акт данъчни задължения, които в случая са по повод на отказан данъчен кредит, упражнен от касатора. Съдът не е спазил задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Липсват мотиви по всяка от доставките, а общо заключение за неоснователност на жалбата с оглед всички събрани по делото доказателства и доказателствата, представени от ревизираното лице относно всички доставчици и относно всички стоки. Наличието на подробни мотиви в решението на решаващия орган, както и такива констатации в ревизионния акт и доклад, не освобождават първоинстанционния съд да анализира самостоятелно всички писмени доказателства и доказателствени средства и само по този начин да изпълни задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Липсват собствени мотиви на съда за това по кои от фактурите жалбоподателят не е доказал и с какви доказателства твърденията си за осъществени реални доставки, като изводите в тази част на решението са немотивирани. Мотивите относно заключенията на вещото лице също са общи и формални, без никаква конкретика. Неправилно същите не са кредитирани по съображения, че вещото лице е работило само по доказателствата от ревизионната преписка. Същите са събрани редовно и на основание чл. 171, ал. 1 АПК имат сила и пред съда. Освен това, вещото лице е извършило проверки в "Марица текс" АД и в информационните масиви на НАП, както и обстоен анализ по отношение редовността на воденото от касатора счетоводство и е проследило процесните доставки. Оценката на заключенията от съда се дължи заедно с другите доказателства по делото- чл. 202 ГПК. Същото важи и относно преценката на свидетелските показания- чл. 172 ГПК. Неправилно е да се игнорират изцяло показания на свидели с посочване, че "са вътрешно противоречиви и не кореспондиращи с останалите по делото писмени доказателства". В решението липсва собствен анализ на съда на установените обстоятелства за конкретните доставчици, доказващи осъществени факти от обективната действителност и съответните на това правни изводи. Не е обсъден нито един от доводите на жалбоподателя. Не е извършена проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства от една страна възможността за защита на страните, а от друга - за касационен контрол за правилност на решението по останалите касационни основания. Предвид изложеното Върховния административен съд, състав на второ отделение счита, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие на което касационната инстанция не може да извърши проверка дали правилно е приложен материалния закон. В този смисъл настоящият съдебен състав не се произнася по оплакванията на касатора за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. По тези съображения касационната инстанция намира, че решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спора, мотивирайки решението си след обстойно обсъждане на всички доказателства по делото по отношение на всеки един от процесните доставчици, и доводите на страните (чл. 172а, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР ДОПК). По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,