Решение № 2650 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2015 г.

Решение № 2650 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производсвото е образувано по молба на адв. Красимир Георгиев Гочев от [населено място] за допълване на решение постановено по адм. дело № 9763/2015 г. (решение № 10227 от 03.10.2016 г.) на Върховен административен съд. Според молителя, съдът не се е произнесъл по част от касационната жалба и не е изискал писмени доказателства, които е посочил в нея, поради което моли, на основание чл. 250 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдебното решение да бъде допълнено.

Ответната страна – Националното бюро за правна не взема становище по молбата.

След анализ на събраните по делото доказателства във връзка с възраженията на страните, съдът прави следните изводи от фактическа и правна страна:

1. Институтът на "допълнителното съдебно решение" е въведен в Административнопроцесуалния кодекс чрез нормата на чл. 176, поради което и не намира приложение разпоредбата на чл. 144 АПК във връзка с чл. 250 ГПК. Това е така, тъй като липсва "неуреден въпрос" от дял трети на АПК, за да е приложим субсидиарно редът по чл. 250 ГПК.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.

С решение № 10227 от 03.10.2016 г. по адм. дело № 9763/2015 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 112 от 09.07.2015 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело № 151/2015 г.

Молбата за допълване на това съдебно решение е подадена от страна в производството – Красимир Георгиев Гочев, в едномесечния срок от постановяване на съдебното решение, съгласно отбелязването за пощенското клеймо, поради което се явява и допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, при следните изводи от правна страна:

Съгласно теорията и съдебната практика, допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване.

Предмет на допълване е съдебното решение, т. е. диспозитивът. Мотивите не са част от съдебното решение, поради което същите не могат да се допълват по реда на чл. 176 АПК. Чрез института на "допълване на съдебното решение" не могат да се попълват мотивите на съдебния акт, като се твърди, че решението не е пълно мотивирано. Когато говори за непроизнасяне по част от искането, кодексът визира непроизнасяне с диспозитив на съдебния акт.

1. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК касационната инстанция – в случая ВАС – обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон следи и служебно.

1. Досежно доказателствата, допустими пред касационната инстанция е приложим чл. 219 АПК, от което следва, че писмените доказателства, предоставени на съда от страните са допустими. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание - арг. чл. 209 АПК. А когато тя се дължи на процесуална пасивност на страната, заинтересована от попълването на доказателствения материал по делото със съответните доказателства, непълнотата на доказателствата е ирелевантна в касационното производство - арг. чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК.

В конкретната хипотеза съдът се е произнесъл въз основа на доказателствата по делото, с диспозитив по касационната жалба на адв. Гочев, като я е възприел за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно, поради което същото е оставено в сила.

В този смисъл липсва непълнота на съдебния акт, което обективира извод за неоснователност на искането.

Водим от изложеното и на осн. чл. 176 АПК Върховният административен съд, трето отделение