Решение № 13033 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2017 г.

Решение № 13033 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и съответно - от "Тервел 2014" ООД, със седалище гр. Велико Търново, против посочените от всеки от тях, части от решение № 102/2.05.2017 г. по адм. дело № 381/2016 г. на Административен съд-Велико Търново. Първият касатор атакува решението в частта, в която то отменя заповед № 03-РД/314/1.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й по раздел II, в която преписката е върната за ново произнасяне, а вторият - в частите, в които жалбата на дружеството срещу таи заповед е отхвърлена относно одобрения интензитет на помощта, и са дадени указания от съда, при преценката на обосноваността на разходите за активи, попадащи в списъка по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г., да бъдат съобразени референтните им стойности, обявени към 29.05.2015 г. - датата на подаване на процесното заявление за подпомагане. Двамата касатори релевират възражения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, при постановяването на съответно обжалваните от тях части от решението, в т. ч. и при определяне на размера на присъдените им разноски, по които претендират отмяната им, ведно с присъждане на пълния размер на разноските, направени за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователността на двете жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими. Производството пред Административен съд-Велико Търново е образувано по жалбата на "Тервел 2014" ООД - регистрирано като земеделски производител, срещу заповед № 03-РД/314/1.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частите й относно одобрения интензитет на помощта и отказаното финансиране на разходи, по заявление за подпомагане ИД № 04/04/1/0.0.2329/29.05.2015 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за създаване на биологична орехова градина с разстояние 7, 15 х9 със засаждане на междуредово разстояние лешници 3, 55 х4, 5 с обща площ 971. 812 дка и закупуване на специализирана земеделска техника за обработка на 1 195 дка биологични комбинирани орехови и лешникови насаждения и изграждане на ограда, със стойност на проекта 2 768 367. 96 лв. Размерът на одобрените от ДФЗ разходи е 2 217 218. 58 лв, а субсидията - в размер на 1 108 609. 31 лв. С процесния акт на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансирането на проекта относно 15 вида земеделска техника, както и за създаването на комбинирана орехова и лешникова градина, за разликите между поискана стойност и референтни разходи, на посочено основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /наричана по-долу Наредбата/, във вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 г., с оглед прилагането на референтни разходи при определяне на обосноваността на предложените разходи. За изясняване на релевантните по делото факти от съда са допуснати компютърна, счетоводна и агротехническа експертизи. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, десет вида активи, за които е отказано частично финансиране, са включени в списъка на активите, за които са определени референтни цени, а пет - не са включени или не отговарят напълно на одобрените активи. Вещото лице изтъква, че референтните цени са намалявани в течение на периода за прием на заявленията, съпоставяйки предложените в проекта цени с одобрените референтни разходи към 27.03.2015 г. и тези към 29.05.2015 г. - датата на подаване на процесното заявление за подпомагане, отчитайки, че в базата данни на ДФЗ фигурират различни обявени референтни цени за периодите от 20.03.2015 г. до 28.04.2015 г. и от 29.04.2015 г. до 27.08.2015 г., както и че одобрените с процесната заповед разходи, са по-ниски от тези цени. Според вещото лице има обявени цени по одобрените базови технологични карти за създаване на отделни насаждения - неразделна част от заповед № 03-РД/1635/27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, но само за лешници и само за орехи, като липсва базова технологична карта за създаване на комбинирани лешникови и орехови насаждения, а оттам и не са налице одобрени референтни цени за заявените от дружеството разходи за изграждане на комбинирана орехова и лешникова градина. В идентичен смисъл е и извода, направен от вещото лице-агроном по агротехническата експертиза. По данни от последната, при определяне на допустимите разходи от ДФЗ не са взети предвид всички агротехнически мероприятия, необходими за създаване на лешниково насаждение, които не са и не могат да бъдат включени в разходите за създаване на насаждение от орех. На свой ред, заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза сочи, че на 27.03.2015 г. в 18. 53 часа, на страницата на ДФЗ са публикувани 3 файла - списък активи СМР, списък активи трайни насаждения и списък активи земеделска техника, като на 21.04.2015 г. в 18. 42 часа, файлът списък активи земеделска техника е променен без да е извършвана манипулация в системата с оглед датата на публикуване на файловете. Въз основа на така събраните доказателства Административен съд-Велико Търново е приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна в частта й по раздел II, като издадена в нарушение на разпоредбите на Наредба № 9/2015 г. Относно пет броя активи - дискова брана, прикачна пръскачка, телескопичен прът, машина за отстраняване на зелената обвивка на орех, вкл. бленда за измиване и ямкокопател, е установено, че не са включени в изготвения и публикуван списък на земеделска техника, поради което органът е следвало да ги оцени съобразно чл. 32, ал. 12 от Наредбата - на база представени от кандидата три съпоставими независими оферти. За останалите активи е прието, че одобрените от административния орган разходи противоречат на чл. 33, т. 15 и чл. 32, ал. 11 от Наредба № 9/2015 г., доколкото от ДФЗ са одобрени размери на разходите, по-ниски от одобрените им от органа референтни цени, обявени към 29.05.2015 г. По отношение неодобрените разходи за създаването на биологична комбинирана орехова и лешникова градина, и агротехническите мероприятия към нея, съдът отчел липсата на посочени от административния орган, конкретни фактически основания за признаването или частичното отхвърляне на всеки от разходите по пера, а оттам и неяснотата какво точно е прието за установено в тази връзка от фактическа и правна страна. Наред с горното изтъкнал, че представената по делото заповед № 03-РД/1635/27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на референтни цени за създаване на конвенционални трайни насаждения и базовите технологични карти към нея, е издадена след подаване на заявлението за подпомагане от "Тервел 2014" ООД, поради което е неприложима при осъществяване на преценката относно размера на допустимите и недопустими разходи по него. За да отхвърли жалбата на дружеството, в частта й срещу размера на одобрения интензитет на помощта, съдът приел за законосъобразна констатацията на административния орган, че в случая не е налице основание за прилагането на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, доколкото инвестициите не са изцяло свързани с изпълнявани от дружеството ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. При този изход от спора съдът отменил заповедта в приетите за незаконосъобразни части, в които върнал преписката за ново произнасяне, със задължителни указания спрямо активите, за които е приложима ал. 11, на чл. 32 от Наредбата, да бъдат съобразени референтните разходи, одобрени към датата на подаване на заявлението за подпомагане. При това, независимо от частичното отхвърляне на жалбата, присъдил на страните части от направените от тях разноски, приемайки делото за такова с определен материален интерес. Така постановеното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила в частите, с които заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е отменена в частта й по раздел II, и преписката е върната за ново произнасяне със съответни задължителни указания, и в която жалбата на "Тервел 2014" ООД е отхвърлена в останалата й част. Решението, в частта му за разноските, като неправилно следва да бъде отменено. В тази връзка настоящият състав взе предвид следното: Отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в частта, в която надвишава одобрените разходи, е основан на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г., във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014.