Решение № 6100 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2016 г.
ВАСV отделение16.05.2017 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 2337/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6100 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. против решение № 175 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 2337/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед рег. № 282зз-205/18.11.2015 г. за полицейско задържане за 24 часа, постановено от И. В. - инспектор "ПКП" при РУ - Карнобат на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят преповтаря оплакванията си, поддържани в първоинстанционното производство. Същите са отхвърлени като неоснователни, като при постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни към правния спор. Проверката е направена в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК. Изводите на съда са обосновани и се споделят от касационния състав. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предоставя правомощие на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лица, за които има данни за съпричастност към конкретно престъпно деяние. В случая е видно, че задържането на Михов е осъществено при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 195 от НК. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е принудителната административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да предотврати възможността лицето да се укрие или да извърши престъпление. За прилагане на разпоредбата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни задържаното лице да има отношение към това престъпление. Законът не изисква да има доказателства за неговия характер и конкретните обстоятелства. В случая данните от проведени оперативно-издирвателни мероприятия обосновават наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. При налагането на ПАМ са необходими данни за извършено престъпление, които са достатъчни, за да се направи извод, че лицето има връзка с извършеното деяние. Не е нужно да се преценява дали са налице достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Самото предположение за съпричастност на лицето дава право на полицейския орган да наложи мярката до изясняване на обстоятелствата. Това предположение в случая е базирано на обяснения на друго задържано лице по досъдебно производство, което е посочило жалбоподателя за съизвършител на взломна кражба от офис в Карнобат. Неоснователни са доводите за неспазване на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба административният орган следва да установи фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на акта, което е изпълнено. Същевременно и жалбоподателят следва да установи обстоятелствата, на които основава твърденията си, в която насока не са представени доказателства. Неоснователни са доводите за неспазване на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), която гарантира и признава правото на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. Това се отнася и до настоящия казус. П. ПАМ е приложена в съответствие с нормативните изисквания и ограничаването на правото на свобода е с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради което е налице пропорционалност на държавната принуда. Предвид изложеното съдът е приложил правилно закона, правните му изводи са обосновани и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Липсват касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,