Решение № 2882 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 488/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. И. И. против решение 8279/29.10.2024г. постановено по адм. д. 695/2024г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед 251з-1625/21.03.2024г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т.3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил съобразил че в случая дисциплинарната отговорност е в зависимост от установяване с влязло в сила наказателно постановление дали жалбоподателят е извършил административно нарушение или не. В случая нито към момента на издаване на оспорената заповед нито към момента на постановяване на решението на Административен съд Бургас е било налице влязло в сила наказателно постановление. Било нарушено изискването на чл. 52 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/. Деянието не било извършено виновно. Касаторът не бил дал негативен пример на останалите служители и на гражданите. Съдебното решение било вътрешно противоречиво. Моли отмяна на решението и на оспорената заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявява претенции за разноски. Ответникът директор на ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Оспорването правилно било отхвърлено. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните, по време на проведеното дисциплинарно производство, доказателства. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че И. е извършил описаното в оспорената заповед деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган и за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Решението е правилно. Неоснователни са доводите, свързани с липсата на влязло в сила наказателно постановление и на негативен пример в поведението на служителя. Отговор на този въпрос, ясно се съдържа в мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г., ОСС. Според тези мотиви, съобразени със сега действащия ЗМВР, елемент на фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР е не деянието като административно нарушение или престъпление, а негативната морална оценка която обществото дава на извършеното от държавния служител. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Много са причините, поради които е възможно за определено деяние нарушителят да не понесе наказателна/административна отговорност, което не изключва неговата дисциплинарна отговорност. Шофирането след употреба на алкохол, макар и не в работно време може да се прецени като поведение, несъвместимо с морала и е основание за дисциплинарна отговорност по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, тъй като подобно поведение е уронващо престижа на службата. Обществото ни има изградено ясно отрицателно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол поради изключителната степен на обществена опасност на такъв вид поведение и тежките вредни последици. Това съответства на обществената нагласа за дисциплиниране на шофьорите с цел същите да бъдат мотивирани към отговорно поведение. Обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители с полицейски правомощия. Задача на МВР и в частност на всеки служител е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. Шофиране след употреба на алкохол /което в случая е установено по несъмнен начин/ демонстрира липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото и с поведението си да дават личен пример. За пълнота на изложението следва да се посочи че пред върховната инстанция бяха представени доказателства за административно-наказателната процедура е приключила с влязло в сила наказателно постановление, с което на г-н И. е наложено наказание зда нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оглед изложените по-горе съображения, за ангажиране на дисциплинарната му отговорност не е необходимо наказателното постановление да е влязло в сила към момента на налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователно е възражението на касатора, че допуснатото нарушение на чл. 52 от Инструкцията неизготвяне на нова обобщена справка е съществено и налага отмяната на заповедта. Посочената норма предвижда, че ако приеме за основателни исканията за събиране на допълнителни доказателства, направени във възраженията на служителя, след запознаване с обобщената справка, ДРО ги събира в определения му срок за разследване, като в тези случаи след събиране на допълнителните доказателства ДРО изготвя нова обобщена справка и извършва действията по чл. 50 и 51. Върховната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд Бургас, че допуснатото нарушение на процедурата не е съществено. Вярно е, че чл. 52 от Инструкцията предвижда изготвянето на нова справка. В случая ДРО, е съвместил становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР и повторната справка по чл. 52 от Инструкцията в един документ съдържанието на становището описва и допълнително извършените действия след депозираните възражения на служителя. Следва да се подчертае, че становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР по принцип се адресира до ДНО и копие от него не се връчва на служителя, срещу когото се води дисциплинарното производство. Изготвеното становище в настоящия случай обаче е надлежно връчено на г-н И. на 14.3.2024 г. и той отново е поканен да представи писмените си обяснения. От това си право служителят се е възползвал и е представил писмени обяснения, в които изрично е посочено че същите са съобразени както с изготвената обобщена справка от 14.2.2024г., така и със становището от 7.3.2024г. Като критерий да бъде едно нарушение на процесуалните правила възприето като съществено, съдебната практика приема, че ако същото не бе допуснато, резултатът от административното /дисциплинарното в случая/ производство би бил друг. С оглед връчването на становището и дадената възможност за представяне на обяснения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че правата на служителя са били охранени и резултатът от производството не би бил друг дори да бе изготвен отделен документ именуван обобщена справка /нова/ със същото съдържание. Твърдяното от касатора вътрешно противоречие на оспореното решение, несъмнено се дължи на допусната явна грешка. От цялостното съдържание на решението става ясно, че съдът от първа инстанция е достигнал до извода че заповедта е законосъобразна, поради което е отхвърлил оспорването. Административен съд Бургас е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,