Решение № 8831 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2019 г.

Решение № 8831 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от община – Сандански чрез адв. П. Антонов –САК срещу решение № 1170 от 07.06.2019 г., постановено по адм. д. № 685/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта му, в която община – Сандански е осъдена да заплати на З. Паскова от [населено място] сумата от 200 000 /двеста хиляди /лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Пасков поради незаконосъобразно бездействие по осигуряване на безопасността при управлението и стопанисването на воден обект – водоем в м. "Ушите", землището на гр. Сандански. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде обезсилено като постановено по нередовна искова молба, както и свръх петитум, или, евентуално – отменено като неправилно и, доколкото по делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане на разнопосочни по делото доказателства и не са изяснени основни, относими към спора факти, делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на административния съд. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която искът на З. Паскова срещу община – Сандански е отхвърлена за сумата над 200 000 лв до пълния предявен размер от 300 000 лв, е предявена и втора касационна жалба от З. Паскова. Вторият касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковата претенция и за тези 100 000 лв-т. е. в пълния й предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, община - Сандански, се представлява от адв. П. Антонов, който поддържа касационната жалба на своя доверител, оспорва касационната жалба на З. Паскова, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част, съответно – правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на община –Сандански, съответно – в отговора на втората касационна жалба. Ответникът, З. Паскова от [населено място] – тя и втори касационен жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Петрова, която оспорва първата касационна жалба и поддържа касационната жалба на доверителката си, съответно – твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в отговор на първата касационна жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Касационната жалба на община – Сандански е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Благоевград е осъдил община – Сандански да заплати на З. Паскова в качеството й на наследник на сина й А. Пасков сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева неимуществени вреди, претърпени във връзка със смъртта на детето й, причинени от незаконосъобразното бездействие по осигуряване безопасността при управлението и стопанисването на воден обект – водоем в м. "Ушите", землището на гр. Сандански и е отхвърлил иска на ищцата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 300 000 лв поради наличието на съпричиняване от страна на удавилия се при условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че е сезиран със субективно предявени при условията на евентуалност искове – срещу Община – Сандански, евентуално- срещу Областната администрация на област – Благоевград, предявени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от незаконосъобразното бездействие на кмета на община – Сандански /евентуално – областния управител на област Благоевград като лице по чл. 138б от Закона за водите в редакцията му към датата на трагичното събитие - 11.01.2015 г./ да извърши обезопасяване на водоема чрез ограждането му, поставяне на указателни табели за дълбочината му и забрана за влизане, къпане и експлоатация, осигуряване на целогодишна жива охрана. Съдът, базирайки се на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и 4 бр. експертизи, е заключил, че водният обект в м. "Ушите", землището на гр. Сандански съставлява част от водностопанска система – напоителна система "Санданска Бистрица", не е язовир, а изравнител и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за водите е собственост на община – Сандански. Кметът на община – Сандански според АС-Благоевград е длъжен като административен орган на местна власт по силата на чл. 4 и 5 вр. чл. 2 и чл. 8, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи да обезопасява водните площи на своя територия, поради което тази дейност по обезопасяване по см. на чл. 2 от цитираната наредба е административна. Доколкото по делото не били събрани доказателства за наличие на ограда или пояс от съответна растителност, наличие на предупредителни табели, забраняващи къпането с посочена конкретна опасност, според административния съд е налице незаконосъобразно фактическо бездействие за извършване на действия, пряко произтичащи от закон при и по повод извършване на административна дейност, които са довели да твърдените от ищцата вреди – смъртта на нейния сън, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразните бездействия. Искът на З. Паскова е приет за основателен до размера от 200 000 лв поради наличието на съпричиняване от страна на починалия на вредоносния резултат – необмисленото му поведение да се пързаля по повърхността на заледения воден обект. По горните съображения АС-Благоевград е уважил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ до размер от 200000 лв и е отхвърлил същия за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 300 000 лв. Съдебното решение е недопустимо по изложените в касационната жалба на община- Сандански съображения, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Видно от твърденията в исковата молба, както и от изявленията на процесуалния представител на ищцата в първото по делото съдебно заседание, не е уточнено задължението да се обезопаси водния обект чрез поставяне на ограждения, препятстващи свободния достъп на лица до него, осигуряване на физическа охрана и указателни табели какъв вид задължение е – задължение на собственика на водния обект или задължение на кмета на общината като орган на местна власт по отношение всички водни обекти / независимо от собствеността върху тях/, находящи се на територията на общината. Нещо повече - самата ищца в първоначалната си искова молба сочи като правно основание за ангажиране отговорността на ответниците за вреди разпоредбите на чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 50 и 49 от ЗЗД. Именно с оглед неизяснената собственост на водния обект ищцата насочва иска си при условията на евентуалност срещу втория ответник- областна администрация – Благоевград при условията на чл. 138б от ЗВ. Голяма част от извършваните от страните и съда процесуални действия в хода на съдебното производство, в т. ч. събиране на писмени доказателства и експертизи, са насочени към изясняване собствеността върху водния обект. Съдържащите се неясноти както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба водят до нейната нередовност. Въпреки направените и от двамата ответници още с първоначалните отговори на исковата молба възражения в този смисъл с искане за оставянето й без движение и уточняване предмета на спора, , както и кой нормативен акт изисква съответното фактическо действие във всеки един от случаите, АС-Благоевград не е уважил възраженията, приемайки че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Произнасяйки се по нередовна искова молба, без уточнение дали община – Сандански отговаря като собственик на водния обект или поради незаконосъобразното фактическо бездействие на неин орган при и по повод упражняване на административна дейност, съдът е постановил едно недопустимо решение, още повече, че в първия случай отговорността на община –Сандански следва да се ангажира по реда на чл. 49 и 50 от ЗЗД пред общия съд /в т. см. и т. 3 на ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и втора колегии на ВАС/- ред, който по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изключва отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доколкото срещу отхвърлителния диспозитив е предявена и втора касационна жалба и, предвид правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът дължи служебно произнасяне по допустимостта на решението и в тази част, съдебното решение следва да бъде обезсилено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение