Решение № 16118 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2013 г.

Решение № 16118 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, представляван от процесуалния представител юрисконсулт Георгиева, срещу решение № 59 от 17.04.2013 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по административно дело № 54/2013 г. по описа на съда, с което е: 1) отменена по жалба на Кънчо Неделчев Кънчев като незаконосъобразна заповед № СЗСП-3206 от 04.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, потвърдена с решение № 9105 от 14.01.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора; 2) наредено връщане на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на отменената с него заповед като законосъобразна. Кънчо Неделчев Кънев също е подал касационна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, която с влязло в сила определение на Върховния административен съд е оставена без разглеждане, а по касационната жалба на административния орган не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба на административния орган за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" за основателна. Кънчо Неделчев Кънчев е подал на 13.11.2012 г. в Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора молба-декларация за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за задоволяване на инцидентно възникнали нужди, като е посочил, че средствата са му нужни за отопление. С процесната заповед № СЗПСП-3206 от 04.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Стара Загора, на Кънчо Неделчев Кънев е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че няма инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, а молба-декларация за целева помощ за отопление се подава в периода от 01.07.2012 г. до 31.10.2012 г. При осъщественият по жалба на Кънев административен контрол от горестоящия административен орган заповедта е потвърдена с решение № 9105/0003 от 14.01.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че при провеждане на процедурата по отпускане на исканата помощ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно мястото на извършване на социалната анкета. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за незаконосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Неналично е твърдяното в мотивите на проверявания съдебен акт съществено нарушение на административнопроизводствената процедура касателно неизвършването на социална анкета. В подадената от Кънев молба-декларация е посочен постоянен адрес в гр. Стара Загора, какъвто е бил отразен и в представената от лицето лична карта. Съгласно чл. 8 от ППЗСП на този адрес се извършва социалната анкета. Във връзка с изготвянето на социалната анкета социалните работници са посетили посочения от молителя адрес, но не са го открили, поради което са му оставили уведомление да се яви в Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора. След като не е се е явил в указания срок, е поставено второ уведомление. С оглед повторното му неявяване в срок социалният работник е направил мотивирано предложение за отказ да се отпусне исканата помощ поради невъзможност за извършване на социална анкета. С това са спазени административнопроизводствените правила на чл. 27 от ППЗСП. Противно на приетото от първоинстанционния съд, няма обективни данни Кънев да е заявил в дирекцията, че постоянният му адрес е в с. Хан Аспарухово. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за българските лични документи личната карта съдържа данни за постоянен адрес, а според чл. 9, ал. 2 от същия закон в срок от 30 дни при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта. Приложеното към преписката удостоверение за постоянен адрес на Кънев е издадено на 12.03.2012 г., а неговата молба декларация е подадена на 13.11.2012 г., като в този период от време лицето не е предприело действия за смяна на документа за самоличност, който удостоверява съдържащите се в него лични данни. Като е декларирал писмено адрес в гр. Стара Загора и се е легитимирал с лична карта, в която е посочен този адрес, Кънев е нарушил вмененото му с чл. 36, ал. 2, изр. 1 от АПК да окаже дължимото съдействие на органа при събиране на доказателства, поради което извършените от администрацията действия по повод на социалната анкета не сочат на нарушение на административнопроизводствените правила. Формулираните от Старозагорския административен съд изводи, че по отношение на Кънев липсват законовите предпоставки на чл. 16 от ППЗСП, и че вписаните в процесната заповед мотиви за отказ за отпускане на помощ на основанието по тази разпоредба са законосъобразни и съответстват на установената фактическа обстановка, се споделят от настоящия съдебен състав. Еднократна социална помощ по този ред се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнала потребност. Това са потребности, които са настъпили като отклонение от обичайния начин на живот на човека. Те настъпват в резултат на непредвидими, неочаквани и непреодолими събития, възникнали за лицето към момента на подаване на молба-декларацията му. Отоплението не е инцидентно възникнал разход, който лицето не може да предвиди, а текущ такъв, който възниква перманентно през всеки отоплителен сезон. Извън горното, процедурата, по която се отпускат помощи за отопление (в това число реквизитите на молба-декларацията за целта и доказателствата, които следва да се представят към нея), е регламентирана в Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление. Кънев е пропуснал нормативно установеният срок за подаване на такава молба-декларация (първи юли - тридесет и първи октомври) за отоплителен сезон 2012 г. - 2013 г. Следователно заповедта, с която компетентният административен орган е отказал на Кънев отпускане на исканата еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е стигнал до различен краен правен извод, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция не споделя развитите в мотивите на проверяваното решение съображения относно твърдяната незаконосъобразност на процесната заповед. От данните по делото явства, че тя не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК: постановена е от материално, териториално и по степен компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма (вкл. посочени фактически и правни основания), при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и с целта на закона. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въз основа на последваща молба-декларация, подадена от Кънев, със заповед № СЗПСП-3251 от 07.01.2013 г. (приложена по първоинстанционното дело - лист 50) му е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за инцидентни нужди, считано от 01.12.2012 г., а такава може да се отпуска не повече от веднъж годишно, което съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК решаващият съдебен състав е следвало да съобрази. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,