Решение № 10802 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2009 г.

Решение № 10802 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Атанас Димов Иванов от с. Люляково, общ. Генерал Тошево, против Решение № 30 от 17.03.2009 г. на Административен съд гр. Добрич по адм. д. № 688 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 107-39/30.05.2008 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община гр. Добрич. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране на факта, че жалбоподателят е лишен от владението на товарните автомобили, за притежаването на които, с процесния акт, са определени за внасяне данък върху превозните средства и пътен данък за периоди 2001-2008 г. в общ размер на 1 854,81 лв. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Добрич не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че жалбоподателят е собственик на моторните превозни средства, за които са му определени данъчни задължения с процесния акт и че автомобилите са регистрирани на негово име в КАТ. Установено е било също, че жалбоподателят е бил лишен от владението на вещите с Постановление на съдия-изпълнител при Генерал Тошевски районен съд от 18.10.1995 г. С решение № 320/29.12.1999 г. Окръжният съд гр. Добрич е отменил извършените от съдията-изпълнител процесуални действия, като няма данни владението на превозните средства да е върнато на собственика. По чл. 53 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците им. Съгласно чл. 61б от същия закон в сила от 1.01.2002 г. до 1.01.2005 г. данъчно задължени лица за пътен данък са собствениците на превозни средства. Съгласно чл. 54 ал. 3 и 4 ЗМДТ, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. При кражба и унищожаване на превозно средство, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство. Съгласно чл. 61д, ал. 5 (в сила от 1.01.2002 до 1.01.2005 г.), за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за кражба или унищожаване на собствените му превозни средства, а това са основанията за освобождаване от процесните данъци без подаване на декларация. Вярно е, че лишаването от владението на движимите вещи може да е в резултат на кражба, но от представените по делото доказателства не се установява, че след отмяната на постановлението на съдията - изпълнител собственикът е предприел действия за получаване на вещите обратно, още по-малко, че вещите противозаконно са отнети от него. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение