Решение № 8710 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2018 г.

Решение № 8710 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Иванов, К. Каролева, Д. Иванова, М. Колева и А. Иванова, чрез адв. Стоева като процесуален представител, против решение № 1617 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 918/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, в която е отменен отказ изх. № 17-130/09.03.2018 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас да се извърши изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр. Несебър, област Бургас по отношение на поземлен имот с идентификатор 51500.37.4. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за отхвърляне на оспорването. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Бургас и Държавна дивечовъдна станция, гр. Несебър не вземат становище. Ответникът - "Напоителни системи" ЕАД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението на Административен съд - Бургас в обжалваната част е отменен като незаконосъобразен отказ изх. № 17-130/09.03.2018 г. на началника на СГКК - Бургас да се извърши изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) към нея за гр. Несебър, област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГГК - София, по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51500.37.4, предмет на заявление вх. № 01-384982/04.12.2017 г., подадено от "Напоителни системи" ЕАД. В частта, в която отказът е отменен по отношение на ПИ с идентификатор 51500.203.4, решението като необжалвано е влязло в сила. Със заявлението до административния орган е направено искане за нанасяне в КК на гр. Несебър на съществуващи сгради, както следва: двуетажна масивна сграда (кантон) със застроена площ от 61 кв. м. с проектен идентификатор 51500.203.4. 1 и предназначение "Сграда със специално предназначение", брой етажи - 2, без обособени самостоятелни обекти в нея, попадаща в ПИ 51500.203.4 и двуетажна масивна сграда (склад) с площ от 13 кв. м. с проектен идентификатор 51500.37.4. 1 и предназначение "Складова база, склад", брой етажи - 2, без обособени самостоятелни обекти в нея, попадаща в ПИ 51500.37.4 по КККР на гр. Несебър. Заявено е и искане за отразяване на "Напоителни системи" ЕАД като собственик на двете сгради въз основа на актове за държавна собственост съответно № 9044/15.05.1970 г. и № 9053/15.05.1970 г. Отказът да се извърши исканото изменение по отношение на ПИ 51500.37.4 е мотивиран от органа със спор за материално право, заявен в подаденото възражение от наследниците на вписания като собственик на имота в КР Г. Зехтенджиев, с което оспорват правото на собственост на заявителя спрямо сградата. За да отмени оспорения пред него административен акт в частта по отношение на ПИ с идентификатор 51500.37.4, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод за неправилност на извода на административния орган за съществуване между страните на спор за материално право. Приел е, че такъв спор, който да препятства изменението до решаването му по съответния ред, не е налице, както и че сградата, чието нанасяне се иска, представлява обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР, тъй като има покрив, макар и в процес на разрушаване. По тези съображения съдът е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ по отношение на ПИ с идентификатор 51500.37.4. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Исканото изменение е в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - при непълнота или грешка в одобрената през 2006 г. КККР на гр. Несебър, поради което за одобряването му не трябва да има спор за материално право между собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти - предмет на изменението, по аргумент от чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР. Липсата на нанасянето в одобрената кадастрална карта на съществуваща сграда в имота, собственост на касационните жалбоподатели, представлява "непълнота" по смисъла на т. 16, § 1 ДР ЗКИР. В случая безспорно е обстоятелството, че изменението касае нанасяне на нов обект в поземлен имот, чужда собственост. Изразеното от касационните жалбоподатели несъгласие е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението. Нанасянето на сграда в границите на техния поземлен имот обективира спор за материално право, който е отрицателна материалноправна предпоставка за изменението. Настоящият състав не споделя изводите на съда, че в случая такъв не е налице. Касационните жалбоподатели изрично са се противопоставили на исканото изменение с подаването на възражение до административния орган с твърдение, че такава сграда в имота им не съществува. Неправилно административният съд е обсъждал доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в исковото производство, но не и в настоящето, касаещо законосъобразността на административния акт. Ето защо, като е отказал изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатор 51500.37.4 при наличие на спор за материално право, компетентният административен орган е издал акта си в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба, който незаконосъобразно е отменен с решението в обжалваната му част. На следващо място настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице сграда, обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза постройката е едноетажна, а не двуетажна, както е заявена за нанасяне в КК. Установено е от вещото лице, че е в процес на самосрутване и няма покрив. Съгласно чл. 23, т. 2, предл. 1 ЗКИР недвижим имот – обект на кадастъра е сграда, включително изградена в груб строеж. Според § 5, т. 46 ДР ЗУТ "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Плоскостите, които се виждат на снимковия материал, не могат да се определят като покривна конструкция, поради което постройката, чието нанасяне се претендира, не представлява обект на кадастъра съгласно чл. 23, т. 2 ЗКИР. Дори и да се приеме, че представлява сграда, то безспорно на място съществува едноетажна постройка, а не двуетажна, както е описана в обяснителната записка и отразена в скицата – проект, приложени към заявлението. Като е приел обратното и е отменил оспорения пред него отказ по отношение нанасянето на сграда в имота, собственост на касационните жалбоподатели, съдът е постановил неправилно решение в тази част поради нарушение на материалния закон. Последното следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на "Напоителни системи" ЕАД срещу отказ изх. № 17-130/09.03.2018 г. на началника на СГКК - Бургас да се извърши изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр. Несебър, област Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 51500.37.4. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски, ответникът "Напоителни системи" ЕАД следва да бъде осъден да им заплати такива общо в размер на 575 лева, от които 25 лева – внесена държавна такса и 550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (250 лева – за първоинстанционното и 300 лева – за касационното производство) съобразно представените договори за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,