Решение № 8384 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Папазов от гр. Шумен , чрез адв. Сланев , против решение 48 от 04.03.2020 г. по адм. дело 578/2019 г. на Административен съд -Шумен/АС-Шумен/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане за умъртвяването на животни на място и насочването им за обезвреждане 1/08.10.2019 г., издадено от директора на ОДБХ Шумен , с което е наредено да бъдат умъртвени : един кон, шест овце и едно теле. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/-Шумен, чрез процесуален представител юрк. Йорданова - оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при спазване на установената от закона форма и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Неправилни изводи на съда. Възприета е следната фактическа обстановка от първоинстанционния съд: На 27.09.2019г. длъжностни лица при ОДБХ-Шумен извършвали дейности по изпълнение на Заповед РД.13-679/10.09.2019г. за умъртвяване на кокошки носачки в животновъден обект птицеферма за кокошки носачки с рег. 2 BG27005, находяща се в гр. Смядово, местност Кераната, собственост Хепс Агро,ЕООД- Шумен, с управител Д. Папазов. В помещение, в района на птицефермата са открити едно теле, кръстоска, на приблизителна възраст- 6 месеца; шест овце, с неустановена възраст над 1 година и един кон, също с неустановена възраст. Констатирано е, че тези животни не са идентифицирани с ушни марки, с неустановен произход са; влезли са в обекта без ветеринарномедицинско свидетелство и нямат проведени имунопрофилактични мероприятия. Съставен е констативен протокол за извършена проверка. За констатирано нарушение на забраната на чл.139,ал.1,т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/- е издадено оспореното разпореждане , с което е наредено умъртвяването на животните. Съгласно чл. 139а, ал. 1, т. 1 ЗВМД/ в редакцията съгласно ДВ,бр.7/2013г./, при установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 с.з., официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочване­то им за обезвреждане в обект за обезвреждане в обект за обез­вреждане на странични животински продукти. Първоинстанционния съд, принципно правилно сочи, че при констатиране на извършеното от Папазов нарушение директора на ОБДХ е имал две възможности- да отнемане в полза на държавата животните или да издаде разпореждане за умъртвяването им. Неправилен обаче е извода на съда, че административния орган е свободен в избора на решението си. Напротив, изборът на решение следва да бъде на база ефективност, полезност , икономическа оправданост и икономичност. В оспореното разпореждане отсъстват мотиви защо е предприета крайната и необратима мярка- умъртвяване на животните. Направеното от съда обосноваване с действия в условия на оперативна самостоятелност от страна на ответника- е необосновано. Дори наличие на остро заразни заболявания не може да е основание за умъртвяване на здрави животни, поради единствената причина , че същите са с неустановен произход и не са надлежно идентифицирани. Впрочем, това разбиране е възприел и законодателят с изменението разпоредбата на чл.139а/Нова ДВ,бр.13 от 2020г., в сила от 14.02.2020г./ , а именно: при констатиране на нарушение от вида на процесното първоначално директора на ОБДХ издава разпореждане за налагане забрана за движение на животните , извършване на нужните ветеринарномедицински изследвания и едва при положителни резултати от изследванията следва да се пристъпи към умъртвяване на животните. Ето защо касационната инстанция приема, че оспореният пред АС-Шумен административен акт е издаден при пълна липса на мотиви, което не дава възможност на съда да упражни контрол за неговата законосъобразност и е основание по чл.146,ал.2 от АПК за отмяната му. Неизпълнението на изисква­нето за мотивиране води до формална незаконосъобразност на акта. В случая от съдържанието на разпореждането не може да се направи извод за това, кои са фактическите основания за издаването му/относно избраната санкция- умъртвяване/, при което в случая е нарушено правото на защита на адресата. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора с което Разпореждане за умъртвяването на животни на място и насочването им за обезвреждане 1/08.10.2019 г., издадено от директора на ОДБХ Шумен, следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и направеното искане на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, в размер на 293 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение