Решение № 2918 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2010 г.

Решение № 2918 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторите са обжалвали решението от 23.04.2010 г. постановено по адм. д. № 45/2010 г. на Административен съд гр. Монтана, II състав, с което е отменена заповед № ДК-02-М-38/4.12.2009 г., издадена от началника на РДНСК гр. Монтана, с която е наредено премахване на незаконен строеж " затваряне на тераса, служаща за вход към жилището", находяща се на първи етаж от източната половина на двуетажна жилищна сграда близнак, собственост на Христа Якимова - гр. Монтана.

Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, ал. 1, 3 АПК.

Ответниците не изразяват становище.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание.

1. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза са направени обосновани изводи за незаконосъобразност на административния акт. По делото данните са явствали (протокол от съдебна спогодба от 15.07.1980 г. по гр. д. № 871/79 г. - на Михайловградския районен съд) подкрепено с удостоверение за търпимост, издадено от главния архитект на община - Монтана годината - 1980 г. на строителството на процесния строеж - "затваряне на тераса, служаща за вход" на първия етаж на жилищната сграда, поради което изводите за търпимост на същия са обосновани и законосъобразни. Не са представени доказателства сочещи на обратния извод от административния орган. Правилен е извода за допустимост на строежа съобразно тогава действащите строителни правила и норми и по сега действащия ЗУТ, а оттук и този за нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на акта.

2. Съображенията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му са законосъобразни. Констативният акт послужил като основание за издаване на заповедта трябва да съдържа задължителните реквизити - точното наименования, предназначението и функциите на обекта, както и пълна конкретизация на същия. В случая са издадени два констативни акта, които не съдържат точна конкретизация на процесния обект. Наред с това административния орган е задължен преди издаване на акта да изложи съображения за търпимост или не обектите и едва тогава да издаде акта за премахване. Липсата на съображения в тази насока води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, какъвто е конкретният случай и е още едно основание да се счете заповедта за незаконосъобразна.

Възприемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие със закона. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Последното е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Решението като законосъобразно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,