Решение № 1366 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2011 г.

Решение № 1366 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Катя Попова в качеството й на ЕТ "Катя Попова-2003" - гр. София, против решение № 8 от 3.02.2011 г., постановено по адм. дело № 696 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против отказ на кмета на община Балчик за възстановяване на сума, внесена като местна такса, обективиран в писмо изх. № 30-90-1-1 от 09.09.2010 г. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно не е съобразил, че поисканата й и заплатена такса е недължимо платена и не е регламентирана съгласно Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик, приета с решение № 219 по протокол № 26 от 22.01.2009 г. След като липсва правна регламентация относно събирането на определената сума като такса и след като такава сума е внесена, същата е недължима и следва да бъде върната. Липсата на основание при събирането на такси води до неоснователно обогатяване от страна на община Балчик, поради което моли да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което да се отмени отказът на кмета на община Балчик. Оспорва решението и в частта за разноските, които счита, че са завишени. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Балчик, оспорва касационната жалба като неоснователна с представения по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - град Добрич, е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Катя Попова-2003" - гр. София, против отказ на кмета на община Балчик, обективиран в писмо изх. № 30-90-1-1 от 09.09.2010 г., за възстановяване на сума, внесена като местна такса. За да постанови този акт, съдът е приел, че оспореното писмо на кмета на община Балчик по своята правна същност е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Отказът да се възстанови платена местна такса (която представлява публично вземане) представлява индивидуален административен акт предвид наличието на засягане на правата на лицето, внесло съответната такса. Съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган - по аргумент от чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ в редакцията му към момента на издаване на акта вр. с чл. 170, ал. 1 ДОПК. Съгласно тези разпоредби кметът на общината е компетентен да установява публичните вземания (каквито представляват задълженията за заплащане на местни такси), съответно е компетентен да установява подлежащите на възстановяване суми от публични вземания и евентуално да постановява прихващания. Независимо че волеизявлението на органа е под формата на писмо, съдът е приел, че не е налице съществено нарушение за изискването за формата на акта, което да представлява основание за отмяната му, тъй като от посочените в него фактически основания може да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. Приел е също така, че актът е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗМДТ и издадената на основание чл. 8, ал. 1 ЗМДТ Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик. Приел е за безспорно обстоятелството, че за заплатените такси жалбоподателят е получил исканите услуги, а именно одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, т. е. те не са били недължимо платени. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че се дължи връщане на платените такси за престираните услуги, тъй като обектът, посочен в разрешението за строеж, не може да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа. Обстоятелството, че след извършването на услугата - издаване на разрешение за строеж, поради някаква причина строежът не е могло да бъде довършен и да се сключи окончателен договор за присъединяването му към електроразпределителната мрежа, е ирелевантно по отношение на дължимостта, респ. недължимостта на таксата за издаване на разрешението за строеж. Правоотношенията между общината и желаещия да получи някаква услуга приключват с извършването на услугата и съответно заплащане на таксата. Съдът е разгледал и другото възражение на жалбоподателя, свързано с неправилно определен от органа размер на таксата, и правилно е посочил, че независимо от служебното начало в административния процес е недопустимо и е в разрез със задължението за осигуряване на равни процесуални възможности на страните при осъществяване на правото на защита, залегнало в чл. 8 АПК, да се преценява неговата основателност, тъй като такова възражение не е било сочено като основание за възстановяване на таксата по конкретната молба при издаването на акта. Такова възражение за надвнасяне на дължимите суми за услуги не е било поставяно и не е разглеждано от административния орган. По тези съображения съдът е направил извод за липса на сочените от жалбоподателя основания за възстановяване на платените от него местни такси за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, поради което е приел, че обжалваният отказ за възстановяване на тези суми е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗМДТ общините събират следните местни такси: б. "д" - за технически услуги. В чл. 7 от ЗМДТ е посочено, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, като за целта на основание чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. По делото е безспорно, че в случая таксата, за която се претендира връщане, е заплатена във връзка с одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, които услуги са били предоставени от общината. Правилно съдът е приел, че причините, поради които този строеж не може да бъде включен към електроразпределителната мрежа по повод сключен предварителен договор за присъединяване между "ЕОН България мрежи" АД и ЕТ "Катя Попова-2003", са ирелевантни за настоящия спор. Заплатените такси са за реално извършени услуги и имат за цел съгласно чл. 8 от ЗМДТ да възстановят пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, да създадат условия за разширяване на предлаганите услуги и за повишаване на тяхното качество, да способстват за постигане на по-голяма справедливост при определянето и заплащането на местните такси. Това, че впоследствие услугата, извършена от общината, няма да ползва лицето - предвид настъпили причини и отпадане на възможността за реализиране на проекта по сключен облигационен договор с трето лице, не е основание за връщане на заплатените на основание чл. 6 ЗМДТ такси за извършените технически услуги. Като е стигнал до този извод и е отхвърлил жалбата срещу акта на кмета на община Балчик да възстанови заплатените такси, съдът е постановил правилен съдебен акт. Неоснователно е и възражението за прекомерност на изплатените суми за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1050 лева. Тази сума е съобразена с разпоредбите на чл. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание да бъде намалена. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. При този изход на спора разноски за настоящото производство не се възлагат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,