Решение № 1402 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14178/2009 г.
ВАСI отделение03.02.2010 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/18.06.2009 г. по адм. д. № 7337/2008 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1402 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14178/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 37/18.06.2009 г. по адм. д. № 7337/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 800531/15.08.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София-град, офис "Център", потвърден с Решение № 1570/27.10.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София в обжалваната част за отказан за възстановяване ДДС в размер на 16 423,75 лв. и е върната преписката на органа по приходите за произнасяне по искането за възстановяване на ДДС. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът "VTG Deutschland"GmbH в отговор на касационната жалба повторно представя 4 документа, които са приети като доказателства по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени обжалвания пред него АПВ по искане вх. № 94-Б-104/09.04.2008 г., с което е била сезирана данъчната администрация за възстановяване на ДДС в размер на 16423,75 лв. за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., съдът е приел, че действително в хода на административното производство от дружеството не е бил представен документ по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Общността, но намира, че отказът за възстановяване на ДДС, базиран само на това основание е неправилен, тъй като, от една страна, обстоятелствата по чл. 2, ал. 1 ДОПК, за които се иска подаване на декларация, са могли да бъдат установени въз основа на останалите приложени писмени документи, а от друга страна - органът по приходите е следвало да даде указания за представяне на декларацията и за нейното съдържание, на основание чл. 37, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Съдът е счел, че неизпълнението на това задължение представлява процесуално нарушение, което опорочава атакувания акт. Поради това и на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК е отменил акта, а преписката е върнал на органа по приходите за ново произнасяне по искането за възстановяване на ДДС. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възстановява се платеният данък на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната, като редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите. С искането, което е подадено на 09.04.2008 г. се претендира възстановяване на ДДС за 2007 г. и е приложима, издадената в изпълнение на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. на МФ, ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., която е в сила от 1.01.2007 г. и е действаща до 31.12.2009 г. - отменена с Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., ДВ, бр. 101/18.12.2009 г. От данните по делото се установява, че заявителят е приложил документи към искането си, съобразно изискванията на Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Общността, визирани в чл. 3, ал. 1. Представено е искане по образец, приложени са инвойс фактури, издадени от "Булмаркет ДМ" ООД и "Тракция"АД, удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата-членка, където лицето е установено, Германия, и легализиран превод на български на това удостоверение. След извършване на проверка в информационния масив органът по приходите е констатирал, че в дневника за продажби на "Булмаркет ДМ" ООД са отразени 8 броя инвойс фактури, а в дневника за продажби на "Тракция" АД - 21 броя. Оригиналите на фактури за получени доставки от "Булмаркет ДМ" ООД и "Тракция" АД са представени с жалбата до решаващия орган. В самото решение е взето становище, че фактурите са издадени в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Видно от удостоверение на данъчна служба гр. Хамбург, Германия, дружеството е вписано като задължено лице за ДДС. Считано от 01.01.2006 г. за целите на данъка върху оборота дружеството е дъщерно на друго германско дружество. Съгласно удостоверение за стопанска дейност от 13.11.2008 г. на същата служба, през календарната 2007 г. дружеството е извършвало стопанска дейност в Германия и се води в данъчната служба за едри предприятия под данъчни номера 27/177/00328 и идентификационен номер по данък добавена стойност DЕ 811 168 064. Представено е и удостоверение за постоянна регистрация на дружеството в Германия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е следвало да даде указания за представяне на декларация по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която е констатирал, че липсва. Задължение на органа по приходите при заявено искане за възстановяване на ДДС и констатирана непълнота на приложените документи, във връзка с установяване на основанията за това, е да укаже на заявителя подлежащите на установяване факти, относими към заявеното искане, документи които са необходими за това и да определи на заявителя срок за представянето им. Едва след изтичане на така дадения срок и при неизпълнение на указанията и неотстраняване на нередовностите по искането, органът по приходите може да постанови отказ, поради непредставяне на искани документи за обосноваване основателност на искането, съобразно визираните в наредбата предпоставки за това. Като не е сторил това и е постановил отказ, органът по приходите е постановил незаконосъобразен акт, който правилно е отменен и преписката е върната за нова произнасяне по искането. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,