Решение № 8500 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2019 г.

Решение № 8500 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2019 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Созопол, представляван от председателя - К. Г., чрез адв. Д. Дунев, против Решение № 1272/05.07.2019 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 800/2019 г., в производството по реда на чл. 185 – чл. 196 АПК. С решението съдът е отменил Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, приета от Общински съвет - Созопол с Решение № 541 от Протокол № 26/30.09.2005 г., в частите, в които същата е изменена, допълнена и отменена с Решение № 313 от Протокол № 14/12.09.2008 г.; Решение № 658 от Протокол № 27/31.10.2013 г. и Решение № 885 от Протокол № 34/28.05.2014 г., както и чл. 9, ал. 3 и чл. 36 от същата Наредба, като е осъдил Общински съвет - Созопол да заплати на Окръжна прокуратура гр. Бургас направените съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 20 лева. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. При наличие на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на обжалваното решение на административния съд и отхвърляне на протеста против цитираните текстове от Наредбата. В останалите части касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, защото съдът е отменил разпоредбите на чл. 18, ал. 3 и § 8 от същата Наредба, без да бъде сезиран с нарочно искане, съдържащо се в подадения протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас. На това основание моли в тази си част решението на административния съд да бъде обезсилено. Ответникът – Окръжна прокуратура гр. Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира за оставяне в сила на решението на административния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият тричленен състав констатира основание за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Производството пред Административен съд Бургас е било образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас против чл. 9, ал. 3 и чл. 36, както и измененията, приети с Решение № 313 от Протокол № 14/12.09.2008 г., Решение № 658 от Протокол № 27/31.10.2013 г., Решение № 885 от Протокол № 34/28.05.2014 г. – чл. 15, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 8, чл. 16, ал. 1, т. 4, чл. 21, ал. 3, чл. 29, ал. 2, чл. 29а, Глава четвърта и § 9 от ПЗР на Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета с Решение № 541 от Протокол № 26/30.09.2005 г., с последващи изменения и допълнения. С Решение № 1272/05.07.2019 г. по адм. дело № 800/2019 г. Административен съд Бургас е отменил Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, приета от Общински съвет - Созопол с Решение № 541 от Протокол № 26/30.09.2005 г., в частите, в които същата е изменена, допълнена и отменена с Решение № 313 от Протокол № 14/12.09.2008 г.; Решение № 658 от Протокол № 27/31.10.2013 г. и Решение № 885 от Протокол № 34/28.05.2014 г., както и чл. 9, ал. 3 и чл. 36 от същата Наредба. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с докладна записка № 421/17.05.2005 г. кметът на Община Созопол е сезирал общинския съвет относно необходимостта от приемане на Наредбата и съответно е предложил проект на същата. В съответствие с изложеното Комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби е разгледала проекта и е взела решение да направи предложения за някои корекции. Действията й са били обективирани в Протокол № 2/19.09.2005 година. С Решение № 541 по Протокол № 26/30.09.2005 г., ОбС - Созопол е приел Наредбата с 10 гласа "за", като няма гласували "против" и "въздържал се". Наредбата е била публикувана на интернет-страницата на ОбС - Созопол на 21.10.2005 година. От данните по първоинстанционното дело е видно, че подзаконовия нормативен акт е изменян и променян с последващи: Решение № 313 от Протокол № 14/12.09.2008 г.; Решение № 658 от Протокол № 27/31.10.2013 г. и Решение № 885 от Протокол № 34/28.05.2014 година. В хода на съдебното производство по обжалване на първоинстанционния съдебен акт и след неговото постановяване е настъпила нормативна промяна, която се изразява в обстоятелството, че с Решение № 1482 от Протокол № 56/19.09.2019 г. от заседание на Общински съвет – Созопол, по т. 1 и на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 8 и чл. 28 от Закона за нормативните актове, е била приета Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост. По т. 2 от решението е прието, че настоящата Наредба отменя досега действаща Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Созопол на 30.09.2005 година. Видно от § 7 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Созопол на 19.09.2019 г. и издадена на основание чл. 45а от Закона за общинската собственост, с него се отменя Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Созопол на 30.09.2005 година. Установява се, че към датата на приключване на устните състезания по делото пред касационния състав на Върховен административен съд, оспорената Наредба, която е приета от Общински съвет – Созопол на 30.09.2005 г., вече не е част от действащото право. По същество обжалваният нормативен административен акт е отменен с последващ такъв, съответно налице е хипотезата на липса на предмет на оспорване. След като нормативният административен акт е отменен с изрична разпоредба на друг нормативен акт, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за протестиращия не е налице правен интерес от отмяната на този акт, съответно - от продължаване на съдебното производство по оспорването му, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат. Следва да се посочи, че съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. На основание чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, когато се касае за защита на обществен интерес, както е в случая. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата/протеста, за която съдът е длъжен да следи служебно в течение на цялото съдебно производство. В конкретната хипотеза не би бил налице правен интерес от подаването на протеста, след като защитата, която се търси по същество се изразява в отмяната на разпоредбите в първоначално оспорената редакция на Наредбата. В резултат на настъпилата нормативна промяна първоначалният протест е останал без предмет. Налице е и отпаднал правен интерес, с оглед предвиденото изискване на чл. 186, ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 3 АПК. Обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде обезсилено като недопустимо, като се прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение