Решение № 199 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 178/2009 г.

Решение № 199 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 178/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил на 24 февруари 2009 г. искане по реда на възобновяването на наказателните дела (глава 33 от НПК) за отмяна на въззивната (нова) присъда на Софийския апелативен съд, издадена срещу Г. И. С., и за връщане на делото в този съд за ново разглеждане. Оспорената от главния прокурор присъда - № 52 от 12 ноември 2008 г. по внохд № 981/2008 г., е издадена след отмяна на оправдателната на Градския съд присъда срещу подсъдимия С по обвинението му в транспортно престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК - за причинената на 10 октомври 2006 г. по непредпазливост смърт на Д. Ц. Б., резултат на нарушените правила за движение на моторното превозно средство (лек автомобил), управлявано от подсъдимия. Апелативният съд е освободил С. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба 1 000 лева, основавайки се на преквалификация на престъплението - по чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК (заради оказаната помощ на пострадалия), както и на чл. 78а във връзка с чл. 2, ал. 2 НК. Глобата е кумулирана с лишаване от право да се управлява МПС за 2 години. Уважени са за по 25 000 лева исковете за неимуществени щети, предявени от съпругата и сина на убития Б. Присъдата не е подлежала на обжалване по касационен ред (чл. 346, т. 2 НПК). Главният прокурор е посочил в отправеното искане конкретните слабости на осъждането, които според него са допуснати вследствие на процесуалните нарушения във вреда на осъдения при доказване на обвинението (поради това искането не е ограничено от срока по чл. 421, ал. 1 НПК). Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание в тази инстанция, подкрепено е от осъдения и оспорено от другата с. (на пострадалите). Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспорената присъда. Липсват основания за възобновяване на делото, по което е постановена тя. Обстоятелствата, за които се претендира, че са от съществено значение за делото, но са останали неизяснени, в действителност или нямат такова значение, или са изяснени, или за тях важи както едното, така и другото. От първата категория е обстоятелството-величина "Т1" (време за реакция на водача) в експертната формула за изчисляване на т.нар. опасна зона за спиране на автомобила - изчисленията са винаги в подкрепа на обвинението, независимо дали "Т1" е 1,2 или 1,0, тъй като дължината на опасната зона при неоспорената скорост 52 км/ч е винаги равна или по-малка от дължината на зоната, осветена от късите светлини (40 м - при 1,2; 37 м - при 1,0; срв. експертните заключения, съответно възприети от САС и СГС на с.с.11 и 2 от мотивите им). От втората категория обстоятелства (изяснени в действителност) е отстоянието на автомобила от мястото на удара, когато водачът е реагирал на опасното присъствие на пешеходеца в средата на пътното платно - в тази насока САС се е съгласил със СГС, че това отстояние е 20 м. (мотиви, с.8, съответно - с.3). Обстоятелството, което нито е от съществено значение, нито е останало неизяснено (от третата категория, оспорени в искането за възобновяване), е дали по време на инцидента е работело уличното осветление. САС е обосновал убедително извода си за работещо улично осветление (мотиви, с. 9/10), но така или иначе ударът върху пешеходеца е бил предотвратим, защото последният е бил осветен от фаровете на автомобила в началото на опасната му зона, а не само 20 м. преди нейния край. Ръководен от всичко останало и съобразно с всички приложими разпоредби от глава 33 от НПК, ВКС-I наказателно отделение