Решение № 5480 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2013 г.

Решение № 5480 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Ивелин Петров Николов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Преслава - 04 - Ивелин Николов", със седалище и адрес на управление: гр. Шабла, ул. "Рила" № 1 чрез процесуалния му представител адв. Игнатов против решение № 1473/10.06.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2278/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 081104830/20.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 182/16.05.2012 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата му, а се е задоволил с преповтаряне на мотивите на РА. Съдът не е съобразил решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/2011 г. Единственият мотив на съда да потвърди РА е ненамирането на доставчиците. Претендира се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е РА № 081104830/20.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 182/16.05.2012 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди от м. юли 2008 г. до м. декември 2009 г. на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС в общ размер 27 291.48 лв. по фактури, издадени от "Марея Комерс" ЕООД, "Ани Макс 2008" ЕООД и "Унивекс Трейдинг" ЕООД с предмет "резервни части по опис"; по фактура № 620/31.07.09 г., издадена от "Димар Транс" ООД с предмет транспортна услуга; фактура № 272/10.12.09 г., издадена от "ДИД" ООД с предмет "транспортни разходи, пътна помощ, ремонт скоростна кутия, смяна на съединител" с мотиви за липса на реални доставки и непредставяне от страна на жалбоподателя на част от фактурите в оригинал. Съдът е отхвърлил жалбата като е изложил съображения за това, че не са представени доказателства за реалното осъществяване на доставките на стоки - такива, установяващи потенциалната възможност на доставчика да осъществи доставката /материално-техническа и кадрова обезпеченост/, и доказващи прякото реализиране /приемо-предавателни протоколи, складови или стокови разписки, пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове/. Стоката не е индивидуализирана, доколкото опис на резервните части към фактурите не е представен. Доставчиците не са намерени както в хода на ревизията, така и от вещото лице по назначената ССЕ и проверка в счетоводствата им не е извършена. Не са представени от жалбоподателя оригиналните фактури /№ 620/31.07.09 г., издадена от "Димар Транс" ООД и № 272/10.12.09 г., издадена от "ДИД" ООД/. Жалбоподателят не е уведомил в срока по чл. 112, ал. 3 ЗДДС компетентната ТД на НАП за евентуалната им кражба, загубване или унищожаване. По отношение на фактурите, издадени от първите трима доставчика с предмет "резервни части" изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело "Боник" C-285/11 /т. 32/ съдът е длъжен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на облагаемите сделки, осъществявани от получателя, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано /т. 33/. Следователно, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано, че той е получил от своя доставчик стоките и след това ги е използвал във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност /за извършване на последващи облагаеми доставки/. Тези две предпоставки следва да са установени, за да се признае правото на данъчен кредит. В случая липсват доказателства, установяващи и двете предпоставки. Не е доказано предаването и приемането на резервните части. Липсват доказателства за това, че доставчикът е разполагал с конкретен вид и количество стоки и ги е предал на получателя. Не са представени описите към фактурите, въпреки че в самите тях е посочено, че следва да има такива. Това е пречка за индивидуализация на стоките и води до невъзможност за установяване както на първата предпоставка, така и на втората. Вещото лице по назначената ССЕ не установява завеждане на резервните части като вид и количество в материалните сметки на жалбоподателя, съответно - изписването им във връзка с конкретен ремонт на конкретен автомобил, собственост на жалбоподателя. Не са представени от страна на жалбоподателя документи, установяващи извършването на такъв ремонт и влагането на определени резервни части. От заключението на ССЕ се установява, че разходите по тези фактури са осчетоводени по сметките от група 60 "Разходи по икономически елементи" и приключени със счетоводни сметки от група 61 "Разходи за основна дейност". Неоснователен е доводът на касатора за това, че съдът не е съобразил приетото в решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело "ЛВК 56" С-643/2011. В т. 33 от същото е посочено, че съгласно чл. 203 от Директива 2006/112 и предшестващата я разпоредба на чл. 21, § 1, б. "в" от Шеста директива 77/388/ЕИО платец на ДДС е всяко лице, което начисли данъка във фактура или друг документ, служещ за фактура, независимо от наличието на облагаема по ДДС сделка. Според т. 34 обаче в съответствие с членове 167 и 63 от Директива 2006/112 правото на приспадане на начислен ДДС по принцип е свързано с действително извършване на облагаема сделка. Следователно чл. 167 и чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат на получател по фактура да се откаже право на приспадане на ДДС по съображение, че липсва облагаема доставка, независимо, че в съставен на издателя на същата фактура РА не е извършена корекция на декларирания ДДС /т. 50/. Приетото от първоинстанционния съд, че липсата на корекция на дължимия ДДС по издадените от двама от доставчиците на жалбоподателя фактури в ревизионните актове, с които са приключили ревизиите им, не е основание да се приеме, че са налице реално осъществени доставки, е в съответствие с посоченото решение. Правилни са изводите на съда и във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 272/10.12.09 г., издадена от "ДИД" ООД с предмет "транспортни разходи, пътна помощ, ремонт скоростна кутия, смяна на съединител". Освен че, жалбоподателят не разполага с фактурата в оригинал, не е установено и осчетоводяването й от доставчика. Липсват доказателства за това, че е извършен ремонт на автомобил, собственост на жалбоподателя, доказателства за направени от доставчика транспортни разходи за пътна помощ, протокол, установяващ извършения ремонт и приемане на извършеното. Конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази част не се излагат в касационната жалба. Във връзка с транспортната услуга "Цар Петрово - Лом" по фактура № 620/31.07.09 г., издадена от "Димар Транс" ООД, обаче са представени от страна на доставчика достатъчно писмени доказателства, установяващи нейната реалност - пътен лист с посочен маршрут с товар "рапица" и вписан товарен автомобил, собственост на дружеството-доставчик, видно от представеното свидетелство за регистрация,, товарителници с изпращач "Кремер" - София и превозвач "Димар Транс" ООД с място на натоварване Цар Петрово и разтоварване в Пристанище Лом, трудов договор, сключен с шофьора, вписан в пътния лист, справка за уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ, доказателства за направени разходи за гориво. Вещото лице по назначената ССЕ е установило префактуриране на транспортната услуга от страна на жалбоподателя, както и надлежното осчетоводяване на фактурата в счетоводството на доставчика. Обстоятелството, че фактурата е представена от жалбоподателя като заверено копие на оригинала, при положение, че е проверена от вещото лице при доставчика, не обосновава извод за липса на право на приспадане на данъчен кредит за получателя, само защото той не е уведомил компетентната данъчна дирекция за нейната кражба, загубване или унищожаване. Следва в тази връзка да се съобрази и приетото от СЕС в решение от 8 май 2008 г. по съединени дела "Ecotrade" С-95/07 и С-96/07, че неспазването от страна на данъчно-задълженото лице на задължения, произтичащи от формалностите, установени в националната правна уредба, и задължения за счетоводна отчетност не следва да се санкционират с лишаване от право на приспадане. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Съдът е дал отговор на основния довод в жалбата за това, че е доказано реалното извършване на доставките. Не може да се приеме, че липсата на мотиви в решението досежно твърденията в жалбата за нарушаване на принципа на законност от страна на ревизиращия екип представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед на изложеното решението на Варненския административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ против частта от РА, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 620/31.07.09 г., издадена от "Димар Транс" ООД, в размер на 447.79 лв. и е определено задължение за внасяне на ДДС в посочения размер, както и лихва в размер на 118.31 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази част. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете съдебни производства, определени по размер с оглед уважената част от жалбата. По компенсация при това положение той ще дължи на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП разноски в общ размер 951.50 лв. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение