Решение № 14389 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2016 г.

Решение № 14389 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2978 от 03.05.2016 г. по административно дело № 4075/2015 г. Административен съд - С.-град е: 1) оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на В. К. М. в частта й, с която се оспорва решение № РО-244/09.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С.-град и разпореждане № 470101/101 от 19.12.2014 г. на ръководителя на ПО (пенсионното осигуряване) в частите им, с които не е извършено изчисление на размера на добавката по чл. 84 от КСО, на основание осигурителен доход, в който са включени осигурителни вноски на наследодателя П. А. М., внасяни в Учителски пенсионен фонд; 2) прекратил производството по делото в тази част; 3) отхвърлил на основание чл. 172, ал. 2 от АПК жалбата на В. К. М. срещу решение № РО-224 (очевидна фактическа грешка е изписаната в този диспозитив цифра като част от номера - истинската е 244) от 09.04.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С.-град. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от В. К. М. от гр. С.. В уточнителна молба касаторката е навела довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), като е посочила, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 84 от КСО вместо разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 2 от КСО което е довело до постановяване на порочно съдебно решение, което следва да бъде отменено. В проведеното по делото съдебно заседание М. и процесуалният й представител адвокат Чечов допълнително са уточнили касационната жалба, като са развили съображения в нейна подкрепа, от които е видно, че оспорват решението на първоинстанционния съд само в отхвърлителната, а не и в прекратителната му част. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - С.- град, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - С.- град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт в оспорената му част страда от твърдяния от касаторката порок, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С оспореното пред Софийския градски административен съд решение на директора на ТП на НОИ - С.-град са оставени без уважение двете жалби на В. К. М. срещу разпореждане № 470101/101 от 19.12.2014 г. С разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало да отпусне на М. добавка по чл. 84 от КСО от пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия й съпруг П. А. М., като се е мотивирало с това, че съгласно чл. 84 от КСО пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, а приживе съпругът на В. М. е получавал (само) пенсия за инвалидност поради общо заболяване и поради това не се прави преценка на друг вид пенсия. За да не уважи обжалването на М. срещу това разпореждане директорът на ТП на НОИ - С.- град е приел, че ако и П. М. да е бил придобил правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след като приживе не е изразил воля да му бъде отпусната такава, то тази воля не може да бъде изразена след смъртта му чрез преживялата го съпруга. Д. П. М. до смъртта си е получавал само лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, законосъобразно пенсионният орган е отказал да отпусне добавка по чл. 84 от КСО от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като наследодателят не е получавал този вид пенсия. В хода на първоинстанционното съдебно производство по казуса съдът е надлежно е събрал и обсъдил необходимите доказателства за изясняване на правнозначимите факти по спора, а от правна страна в мотивите на проверявания съдебен акт е аргументирал теза за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - С.-град, като е направил анализ на относимите в случая чл. 83 и чл. 84 от КСО и е формулирал решаващ извод в насока, че понеже покойният съпруг на жалбоподателката е получавал само лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, приложение намира нормата на чл. 84, ал. 1 от КСО и от тази пенсия се определя размера на добавката към пенсията на преживялата съпруга. Искането на М. за отпускане на добавка от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия й съпруг, основано на чл. 83, ал. 2 от КСО, и преценка на по-благоприятния вид пенсия на покойния й наследодател, от която да се определи добавката, не намирало опора в закона, защото тази преценка е допустима единствено в случаите на смърт на осигурено лице, което не е било пенсионер и не е получавало пенсия. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно законосъобразността на отказа да бъде отпусната на В. К. М. добавка към пенсията от полагащата й се на починалият й съпруг П. А. М. пенсия за осигурителен стаж и възраст, вместо от отпуснатата му и получавана от него приживе пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От съществено значение за решаването му е безспорно установеното, че П. А. М. е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 21.05.2012 г., но това право не е било упражнено и същият е продължил да работи до датата на смъртта си - 12.05.2014 г. Същевременно на 22.12.1999 г. му е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 23.06.1999 г., получавана от него до кончината му, от която пенсия е отпусната и полагащата се добавка на преживялата съпруга. Настоящият съдебен състав не споделя решаващият извод на първоинстанционния съд, формулиран в мотивите на проверяваното решение. Съгласно чл. 84, ал. 2, когато починалият съпруг не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията и сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83. В чл. 83, ал. 2 от същия кодекс е уредено, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато това е по-благоприятно за тях. Тълкуването, дадено от пенсионния орган и възприето от съда, противоречи на целта на закона преживелите съпрузи да получават по-благоприятния за тях размер на пенсия, респ. добавка към пенсия, от тези пенсии, на които е имал право покойният съпруг. В случая следва да се направи разумно тълкуване на приложимата нормативна уредба през призмата на целта и разума на закона и предвид оправданите правни очаквания на правоимащите, съобразявайки и изричното правило на чл. 49, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която разпоредба, когато починалият съпруг е имал право и на пенсия, която може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по-благоприятната по размер пенсия. Ирелевантно в случая е това дали приживе правоимащият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от значение е факта на придобиването му. Тук не става въпрос тепърва да се отпусне такава пенсия на покойния (както неправилно е приел директорът на ТП на НОИ - С.- град), а се касае за законосъобразно изчисляване на дължима добавка към пенсията на преживялата го съпруга върху правилна основа и в по- благоприятен за нея размер. Съгласно компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза, добавката към пенсията на М., изчислена върху хипотетичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на М., е по-благоприятна. Административният орган е следвало според това, право на какви пенсии е придобил към момента на смъртта си П. М., да установи от размера на коя от тях е по- благоприятно да бъде изчислена добавката към пенсията на В. М., като допуснатото от органа нарушение е при прилагането на правилата за определяне на добавката към пенсията. Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - С.- град също е издал незаконосъобразен акт. Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ - С.- град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване досежно основата, върху която следва да бъде изчислена добавката към пенсията на В. М.. Като е отхвърлил жалбата на последната, Софийският градски административен съд е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното в атакуваната му част съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо частично отмененото първоинстанционно решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - С.- град, а административната преписка се върне на постановилия го орган за ново произнасяне при спазване на дадените по- горе задължителни по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,