Решение № 5616 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2023 г.

Производството е по повод касационна жалба, подадена от управител на Национална здравноосигурителна каса против решение 4939 от 20.07.2023 г., поправено с решение 5637 от 21.09.2023 г., постановено по адм. д. 4427/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3от АПК. Изразява се несъгласие с изводите на решаващия съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, административният акт бил мотивиран, противно на изводите на първостепенния съд, тъй като административният орган не е допуснал нарушение по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Искането е за отмяна на решението на АССГ и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ Д-р В. Ценкова Сотирова Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести против Заповед за налагане на санкции РД-253С-171 от 07.04.2023 г., издадена от вр. и. д. управител на Националната здравноосигурителна каса . Иска се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, ЕТ Д-р В. Ценкова Сотирова Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести, чрез пълномощник оспорва основателността й и иска съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Относно фактите приети в административното производство и обсъдени от първоинстанционния съд, страните не спорят. Спорът е единствено правен, има ли нарушение на административните правила и правилно ли е приложен закона, с издаването на заповедта за налагане на санкция по реда на чл. 415 от НРД за ЗД за 2020 2022 г.(отм.) за нарушение по чл. 20, ал. 2 и чл. 109, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.), във вр. чл. 55, ал.2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Безспорно е, че при извършена проверка на мястото на което ответник по касационната жалба осъществява практика в медицински шкаф е открита една ампула аналгин с изтекъл срок на годност. От това, административен орган е извел становището си, че са налице основания за налагане на санкции за нарушение по НРД. Спазена е процедурата по издаване на протокол, който е възразен и в производството по чл. 75 от ЗЗО спорът е отнесен до арбитражна комисия, която не взема решение, при равен брой противопоставими гласове. Така в условията на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО е издадена оспорваната и отменена от първоинстанционен съд заповед. За да отмени оспорваната заповед решаващият съд е приел, при подробно изяснени фактически обстоятелства, че при издаване на заповедта, административният орган не е обсъдил всички доказателства и възражения правени от жалбоподател в административното производство. Като съществен пропуск в приложение и изпълнение изискванията по чл. 35 от АПК, съдът е приел, позовавайки се на прилагана съдебна практика, че необсъждането на становищата на членовете на арбитражната комисия в хипотезата на равен брой гласове, от което не е могло да бъде взето решение на този етап е в нарушение на задължението за обсъждане на събраните доказателства. Този извод, споделян като процедурно нарушение се възприема от някои съдебни състави, но според настоящия, в случая това не е съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на административния акт само и на това правно основание. Независимо от това, законът не отдава решаващо значение на доводите на членове на арбитражна комисия, по причина, както е посочено в обжалваното съдебно решение, че заповедта за налагане на санкция се издава по волята на административния орган в условията на оперативна самостоятелност. Невъзможността да се вземе решението на арбитражната комисия в хипотеза като по този правен спор не е обвързващо за административния орган да изложи мотиви във връзка със становищата на арбитражната комисия. Преценката за налагане и определяне вида и размера на санкцията е единствено в компетентността на административния орган, предвид което този съдебен състав не приема, необсъждането на противопоставимите становища на членовете на арбитражната комисия за съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК. Правилни са изводите на административния съд, че заповедта е немотивирана по отношение на извършеното нарушение. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в нарушение изискването за посочване на фактически основания за издаване на акта. Съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, лицето обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор, по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола. В случая констатациите, отразени в Протокола за проверка, са оспорени от жалбоподателя, като е депозирано писмено възражение. Без да са с обвързващо значение становищата на арбитражната комисия, възраженията на санкционираното лице са част от правото му да организира и осъществи защитата си по отношение на издадения протокол, с който е установено и вменено нарушение на нормативни разпоредби, обуславящи налагането на санкция. Възраженията не са засегнати изобщо в оспорваната заповед. Отношение е взето едва с касационната жалба, което не санира нарушените процесуални права на ответника по касационна жалба от административния орган. Касационен жалбоподател възпроизвежда в оспорвания административен акт констатациите от проверката, така както са описани в съставените протоколи. Тези констатации са предявени на ответницата изпълнител по индивидуален договор, за да може да се запознае с тях, да се защити като предяви своите възражения и е израз на принципа за равнопоставеност в административния процес. По тези възражения следва да се произнесе наказващия орган като изложи свои мотиви относно вида и размера на наложената санкция, което е израз на общия принцип в административно - санкционните производства за индивидуализиране на наказанието. В случая е налице издадена заповед за налагане на санкции, като мотивите на заповедта са основани на констатациите в протокол от проверка и съвместен протокол, като фактическите обстоятелства, са възразени, но не са обсъдени. Липсата на обективно обсъждане на всички възражения така, както са формулирани от лечебното заведение са лишили същото от пряко участие в административното производство. Фактическото нарушение, установено при проверката е държането на една ампула аналгин с изтекъл срок в оборудването, като медикамент от първа необходимост за оборудването на шкаф в лечебно заведение за извънболнична помощ. В обстоятелствената част на оспорения акт се посочва, че жалбоподателят не е спазил изискването, предвидено в чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) и приложение 10а към него и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Оспорваната заповед е неясна и немотивирана по отношение на въведените правни норми, които са послужили като основание за издаване на оспорваната заповед, в частност разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НРД за МД за 2020 2022 г. Нормата на чл. 20, ал. 2 от НРД е във връзка с въведени изисквания за изпълнение на индивидуалните договори с НЗОК по ал. 1, които са в две точки (1 и 2, като т. 1 е със 6 подусловия ); чл. 109 , ал. 1 от НРД въвежда изискване за спазване на редица условия, като в случая е приложимо това за медицинско оборудване съгласно посочените изисквания в приложение 10а към НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) Съобразно изискванията по приложението, основно оборудване и инструментариум за изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ, т. 7 е за шкаф с лекарства от първа необходимост, като последните са изброени изчерпателно по групи, като NO2 e група на аналгетици. Процесния аналгин не е единствения аналгетик, доколкото фармакологията е динамична и от тази група има много производни. Намерената ампула аналгин с изтекъл срок не доказва, че медицинския шкаф е бил необорудван. В този смисъл е и подаденото срещу протокола от проверката възражение, което не е обсъдено в оспорвания административен акт. Административният орган е допуснал неяснота и разминаване по въпроса за какво точно нарушение санкционира доверителката ми - дали за неспазване условията и реда за оказване на медицинска помощ или за неизправно медицинско оборудване и обзавеждане. Както се посочи, цитираните общи разпоредби не дават обвързаността на ампулата аналгин с множеството посочени разпоредби в административния акт. За целта на проверката е съставен съвместен протокол за установяване на липси от 06.02.2023 г., връчен според бланковия му текст на ответницата на 10.02.2023 г. От това се пораждат съмнения дали при проверката е дадена възможност на ответницата да развие възражения, които да се ценят с оглед установеното. Лаконичното възражение от 14.02.2023 г. на ответницата е, че е разполагала в кабинета с аналгетици. Именно в тази връзка е следвало да се направи задълбочена проверка, дали в кабинета е имало медикаманти от тази група, както и защо не са в медицинския шкаф. Съобразно изискванията към ЛЗИМП, като основно оборудване и инструментариум в п. 19 от оборудването е посочена и лекарска чанта с медикаменти, инструменти и консумативи за домашни посещения. Позициите с лекарства от първа необходимост не са задължителни поотделно за лекарската чанта и шкафа, което е посочено в самото приложение. Неизяснено за спора е, съобразено с необсъденото възражение на ответницата, изобщо ли не е имало аналгетици, извън сочената ампула; дадена ли е възможност на ответницата при извършената проверка на място да изрази становището си, което в резултат на проверката да се потвърди или опровергае. В оспорваната заповед, административният орган приема, че ответницата по касационната жалба не изпълнява специалното условие по чл. 109 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) и приложение 10а към него. От това е направен извод, че липсата на налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане нарушава качеството на оказваната медицинска помощ. Посочено е, че лечебните заведения работят и осъществяват дейността си при спазване на медицински стандарти. Не е спорно, което е отразено и в обжалваното съдебно решение, че по отношение на медицинската дейност, осъществявана от ответната страна не са установени нарушения. Правилни са изводите на съда, че и в тази част на оспорваната заповед няма мотиви, по какъв начин липсата на медикамент от първа необходимост нарушава качеството на медицинска помощ. Следва да се посочи, че констатираното нарушение, като се вземе предвид, че е изключение от установената добра практика на ответницата, отнесено към принципа на съразмерност е могло да бъде квалифицирано като маловажен смисъл с оглед разпоредбата на чл. 408, ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г., във вр. с § 1., т. 4. 1, б. в от ДР на от НРД за МД за 2020-2022 г. - липса на някои от посочените в приложение 10а консумативи за извършване на общомедицински дейности за изпълнителите на СИМП. Административният орган изобщо не е обсъдил нарушението като маловажно и при цялостна преценка на дейността на ответницата, като изпълнител на СИМП. С налагането на санкция финансова неустойка в размер от 100 лв., без да са изложени мотиви защо санкцията е определена над минималния размер, административният орган е издал административен акт с прилагането на бланкетни мотиви по отношение тежестта на нарушението и необходимостта от налагане на по-голяма санкция в нарушение на материалния закон. Съчетано с другите пороци, установени от първоинстанционния съд е постановено правилно съдебно решение, с което административният акт е отменен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при препращане и към мотивите на решението на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за сторени такива. Страната е представлявана от пълномощник, представила е писмен отговор по касационната жалба и становище по съществото на спора чрез упълномощен процесуален представител, поради което съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди НЗОК да заплати на ответника по касация сумата от 400 лева, представляващи адвокатски хонорар. Мотивиран от горното Върховният административен съд, шесто отделение