Решение № 8256 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение 907/12.02.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело 9543/2023 г., с което е отменена негова Заповед САГ23-РА-19-06/21.09.2023 г., нареждаща на основание чл. 224а, ал. 5 и 6 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ спирането на всички видове строително-монтажни работи и забрана на достъпа до строеж: Сграда със смесено предназначение и подземен гараж, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.305.525, УПИ I 525 за сграда със смесено предназначение, кв. 335Б, м. Пробив бул. Пенчо Славейков, гр. София, район Възраждане.

Ответникът ЕА-2004-Инвестмънт ЕООД е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Заповедта е мотивирана с твърденията, че тъй като жилищната площ на новопроектираната сграда била по-голяма от 60%, то в съответствие с нормата на § 5, т. 29 ДР ЗУТ е жилищна сграда и като такава не отговаряла на предвижданията на ПУП за УПИ I 525 за сграда със смесено предназначение в нарушение на чл. 137, ал. 3 ЗУТ, както и на изискванията за разстоянието между нея и 11-етажната жилищна сграда през улица, посочени в чл. 32, ал. 1 и 3 ЗУТ.

б. Фактическите изводи на първостепенния съд, с които е отречена правилността на констатациите в заповедта, почиват на заключението на съдебно-техническата експертиза, което е оценено обективно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Мотивите на съда за материалната незаконосъобразност на акта поради отсъствието на основанията за издаването му се споделят от касационната инстанция, препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторното казуистично изследване на достоверността на установяванията на административния орган ненужно.

2. Административният акт е отменяем като противоречащ на материалния закон и на друго самостоятелно, възприето и от първата инстанция, основание. Затова, независимо дали твърдените от органа нарушения действително са налице, отказът на съда да допусне поисканата нова СТЕ (дори и възражението в касационната жалба относно квалификацията на вещото лице да беше основателно) не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

а. За сградата са одобрени инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж 3/25.01.2023 г. от гл. архитект на СО район Възраждане, което е влязло в сила. РС е било предмет на служебна проверка по чл. 156 ЗУТ от органите на ДНСК и не е отменено в установения от закона срок.

б. Съответствието на инвестиционните проекти и строителното разрешително с предвижданията на ПУП и правилата и нормативите за устройство на територията е изискване за тяхната законосъобразност чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 ЗУТ. С влизането в сила на РС то следва да се приеме за окончателно установено и това разрешение произтича от засиления стабилитет на акта чл. 156, ал. 8 ЗУТ, изключващ възможността за отмяната му. При това положение, на още по-голямо основание е изключен и инцидентният контрол за законосъобразност на РС.

в. Със заповедта за спиране на СМР административният орган по същество е извършил инцидентна проверка, изразена чрез отказа да зачете действието на РС с квалификацията за незаконност на строежа поради противоречието му с ПУП. На този етап от развитието на правоотношението между инвеститора и администрацията подобен контрол е недопустим.

г. Строеж, съобразен с РС, би бил незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешителното с плана е дотолкова тежко, че последиците са правно нетърпими, т.е. когато РС е нищожно поради противоречие с материалния закон вж. Решение 12748 от 25.11.2008 г. по адм. дело 6925/2008 г., ІІ отд. на ВАС.

Описаните в заповедта нарушения, дори и да бяха осъществени, не пораждат нетърпими за правния ред последици и биха довели евентуално до унищожаемост на РС. Те са типична проявна форма на материалноправни пороци, които биха обусловили отмяната на строителното разрешително.

д. Следователно, доколкото е надлежно разрешен, въпросният строеж не може да бъде определен като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При липсата на основанието по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ заповедта, разпореждаща спиране на СМР, е материално незаконосъобразна чл. 146, т. 4 АПК, а отменящото я съдебно решение е правилно.

3. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Изходът на спора е условие за присъждане на платеното и заявено своевременно от ответника по касация адвокатско възнаграждение чл. 143, ал. 1 АПК.

Възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението от 2500 лв. е основателно. Съобразяването с действителната фактическа и правна сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК) при инстанционния контрол налага редуцирането на хонорара до 1500 лв., т.е. до размер, приближаващ установения от чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение