Решение № 2542 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2009 г.

Решение № 2542 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Общински съвет - Кюстендил против Решение № 264/27.07.2009 г. по административно дело 512/2008 г. на Кюстендилския административен съд, с което са отменени Решения № № 226, 227, 228, 229 и 230/26.09.2008 г. на Общински съвет - Кюстендил. Касаторът моли атакуваният от него съдебен акт да бъде отменен като недопустим, евентуално като неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Заместник-окръжен прокурор при Окръжна Прокуратура - Кюстендил, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, като не депозира и писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Ответникът Областен управител на Област Кюстендил, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се остави без уважение като неоснователна, а решението на Кюстендилския административен съд да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното решение, което предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С отменените с него по протести на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Кюстендил общи административни актове, Общински съвет - Кюстендил е постановил промяна на характера на собствеността - от публична в частна общинска собственост, за посочените в решенията УПИ. Разпоредителната част на актовете обуславя промяната на характера на собствеността от влизането в сила на проекта за изменение в ПУП, със сигнатурите, по които са индивидуализирани имотите, предмет на решенията. Като правно основание за решенията на ОбС са посочени разпоредбите на чл. 62а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 121, ал. 1 от ЗУТ, гл. II от Наредба за реда и условията за обществено обсъждане, чл. 2, ал. 3 от същата наредба, чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОС, чл. 2, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА и чл. 5, ал. 1, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Съдът е счел, че прокурорът е субект на правото на оспорване, което е упражнил надеждно, а за да отмени оспорените пред него решения, е приел, че не съществуват материалноправните предпоставки за разпоредената от Общинския съвет правна промяна, която не съответства и на целта на закона, като освен това липсва уведомяване по чл. 66 от АПК и не е осигурено участието на заинтересованите лица по чл. 69 от АПК. Касационната инстанция намира, че не са налице твърдяните в жалбата до ВАС пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е допустимо. То е постановено по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след сезиране от надлежна страна. Неоснователен е доводът на касатора, че за Окръжна Прокуратура - Кюстендил липсва правен интерес от оспорването на цитираните решения на Общински съвет - Кюстендил. Съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Разпоредбите на чл. 16 във връзка с чл. 147, ал. 2 и с чл. 184 от АПК дават право на прокурора, като защитник на обществените и държавни интереси, да подаде протест срещу незаконосъобразни актове, с които е нарушена законността. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, изразените от страните становища по тях, съответно заключението на вещите лица по назначената за целите на производството експертиза. Обосновано съдът е посочил, че не съществуват материалноправните предпоставки за разпоредената от общинския съвет промяна на характера на собствеността на имотите, предмет на протестираните решения, при условие, че за процесните имоти липсват доказателства по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОС да са публична общинска собственост, а същевременно те не са в кръга на визираните в чл. 58, ал. 2 от ЗОС. Верен е изводът на решаващия съдебен състав, че съгласно чл. 11, т. 1 от Закона за водите (ЗВ), земите, намиращи се в речното легло на р. Банщица, са публична държавна собственост. Съгласно тази разпоредба публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи. С оглед понятията за принадлежащите земи и речно легло, дефинирани в § 1, т. т. 81 и 27 от ДР на ЗВ, общинският съвет не е оторизиран да извършва промяна на статута им. Следва да бъдат споделени и изложените в мотивите на оспорения съдебен акт съображения относно това, че не се установява отпадането на предназначението на имотите по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, още повече, че издателят на акта е обвързал промяната на характера на собствеността от влизането в сила на проекта за изменение на ПУП, с който се променя предназначението на имотите. Промяната на предназначението се извършва с изменение в ПУП и правната промяна настъпва едва с одобряването му. Недопустима е промяна на характера на собствеността под условие, тъй като преценката за осъществяването на материалноправните предпоставки за административния акт е към момента на издаването му (по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, промяната на предназначението на имотите в такова различно от това по чл. 3, ал. 2 от ЗОС следва да е осъществено към момента на постановяването на решението по чл. 6, ал. 1 от ЗОС). С оглед на това не може да бъде кредитиран довода на касатора за извършено нарушение на съдопроизводствените правила с неспиране на производството по делото от административния съд поради наличие на преюдициалност от изхода на спора по визираното от него висящо дело, защото липсата на влязъл в сила план към момента на издаване на решенията на общинския съвет не може да се санира, както и да завърши другото дело. Извън горното, след като решението по чл. 6, ал. 1 от ЗОС е общ административен акт, тъй като е с еднократно правно действие и засяга права, свободи и законни интереси на неопределен кръг лица, то съответен на установеното по делото е и изводът на първоинстанционния съд, че в нарушение на процедурата по издаване на такива актове в хода на административното производство не е извършено уведомяване по реда на чл. 66 от АПК и съответно не е осигурено участието на визираните като заинтересовани лица по смисъла на чл. 69 от АПК, респ. проведеното обществено обсъждане на въпроса не е такова по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав