Решение № 5048 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2015 г.

Решение № 5048 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. Г., чрез своя процесуален представител адв. Ангелова, против Решение № 158 от 4.06.2015 г., постановено по адм. дело № 889/2014 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на С. В. Г. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-260-6500/9933 от 12.08.2014 на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като не е отчел допуснатите нарушение на административнопроизводствените правила при извършената проверка на място. Касаторът моли решението да се отмени. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на С. В. Г. срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ в размер на: 18 960.88 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 7502.45 лева по Мярката плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/, както и наложена санкция за бъдещ период в размер на 16959.45 лв. по СЕПП и 6710.52 по НР2 обективирани в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-260-6500/9933 от 12.08.2014 на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", издадено на основание чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Правилно първоинстанционният съд е изтълкувал и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Установените по делото факти водят до извод за редовно проведено административно производство, при което не е нарушено правото на страната да участва в същото, да се запознава с констатациите на проверката на място и да прави възражения и обяснения. Правилни са изводите на съда, че по своето съдържание изготвеният доклад за извършената проверка отговаря напълно на изискванията, въведени в чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. като на земеделския производител е дадена възможност да подпише доклада и да добави забележки, както и да получи копие от доклада за проверката. Видно от заключението по назначената по делото съдебно техническа експертиза констатациите и измерванията от контролния лист от извършената проверка на място съответстват напълни на констатациите в уведомителното писмо. Вещото лице също така установява, че изобразеното на направените снимки в контролния лист от проверката на място отговаря на описанията в него, като няма следи от почистване или косене на заснетите парцели. В този смисъл се налага изводът, че площи в размер на 54.74 ха от общо заявени 61.20 ха са недопустими за подпомагане, поради което правилно административният орган е приел, че процентът на наддеклариране е 100 %, като правна последица от така установения процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 на Комисията и чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. е санкциониране на цялата заявена площ и налагане на санкция за бъдещ период. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение