Решение № 13392 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2009 г.

Решение № 13392 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Зарка Варадинова Петкова, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу Решение № 1027/12.12.2008 г. по адм. д. № 4124/2007 г. на Административен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу Заповед № РД-17-1/10.07.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание § 40 ПЗРЗКИР и чл. 49 ЗКИР е одобрен кадастралният план на кв. Димитър Миленков - София, район Искър. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че за претендирания от жалбоподателката имот да бъде отразен като неин собствен в кадастралния план е налице спор за материално право с други лица. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон при следните съображения: Оспорената заповед е издадена на основание § 40 ПРЗКИР. Разпоредбата предвижда различни хипотези за одобряване на кадастрален план - ал. 1 и 4 от цитираната норма. В този аспект съдът изобщо не е изследвал въпроса която от двете хипотези е приложена при одобряването на кадастралния план - започнато производство по ЗЕКНРБ (отм.) - ал. 1 на § 40 ПЗРЗКИР или одобрение на кадастрален план, отговарящ на изискванията на Наредба 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната и регистър съгласно § 40, ал. 4 ПРЗКИР. Без установяването на тези релевантни факти касационната инстанция не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. В този аспект следва да се изтъкне, че съдът е направил смесване между одобряването на кадастрален план и одобряването кадастрална карта и регистър, което смесване рефлектира и върху приетия краен правен резултат от съда. Това налага отмяната на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. На второ място мотивите на обжалваното съдебно решение не съответстват на приетия резултат с оглед правилното приложение на относимите материалноправни норми. Дори и при първоначално одобряване на кадастрална и карта и регистър няма хипотеза в закона (ЗКИР), според която да се отрече нанасяне на имот поради евентуален спор за материално право. Единствената хипотеза в този смисъл е тази на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г., според която наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда, какъвто не е настоящият казус. Поради това приетото от първоинстанционния съд наличие на спор за материално право като пречка за отразяване на имот в кадастрален план при удостоверени собственически права не намира почва в приетия за приложим от съда закон. При тези съображения касационните оплаквания за противоречие на постановеното решение с материалния и процесуалния закон са основателни. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за установяване на релевантните факти съобразно приложената от органа правна норма. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение