Решение № 1580 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2020 г.

Решение № 1580 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Е. Д.-Т., чрез адв. Ч. против решение № 767/15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 2478/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди се, че решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката – приемане на съдебно техническата експертиза в отсъствието на процесуалния представител, който не се е явил поради погрешно дадена от деловодството информация, че делото ще бъде пренасрочено. Само на това основание се претендира отмяна на решението и връщане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК на делото за ново разглеждане със законните последици. Ответникът "Валинвест 99" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. И., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците кмет на Община Пловдив, Е. Т. и В. Сифидиерс не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 190 А-1517/02.07.2019 г. на кмета на Община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП—ПРЗ за УПИ 010085-I "за озеленяване и спорт" /имот с идентификатор 56784.10.129 и за УПИ 010085-II "жилищно застрояване" /имот с идентификатор 56784.10.130 и два тупика с габарит 6 м /имот с идентификатор 56784.10.128/, район "Северен", м. "р. Марица — Рогошко шосе 1", с променено предназначение на земеделска земя, като се изменя дворищната регулационна линия между двата УПИ, намалява се дължината на тупика от запад и се удължава тупика от изток, променя се предназначението на УПИ II и номерацията на двата УПИ, според идентификаторите по КККР /УПИ I-10. 129 "за озеленяване и спорт" с ново свободно застрояване, УПИ II-10. 130 "за обществена и производствена, складова дейност" в рамките на чл. 17 от наредба № 7 за ПНУОВТУЗ с ново свободно застрояване/. Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, на съответно правно основание, при наличие на предпоставките по т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за всички етапи на процедурата и са обсъдени констатациите на приетата по делото СТЕ в съвкупност с приобщените по административната преписка доказателства. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Единственият касационен довод за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователен. Твърденията, че процесуалният представител на жалбоподателката адв. Чечов е подведен от "някаква деловодителка", че делото ще бъде отложено, поради което не се е явил в проведеното на 11.03.2020 г. съдебно заседание не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Освен това не се установява допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като всички страни са били редовно призовани, което е предпоставка за даване под на делото. Базирането на твърденията за неявяване на процесуалният представител на оспорващата в съдебното заседание на извънредната ситуацията в страната /COVID-19/ е неоснователно, тъй като извънредното положение е въведено в последващ момент. С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Решението на НС е обнародвано същия ден в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. На 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. е приет Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /ЗМДВИП/, обнародван в ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. Според чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП /редакция преди изменението с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. На извънредното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.03.2020 г., е взето решение на ВСС по протокол № 9. С него по повод обявеното от Народното събрание на Република България на 13.03.2020 г. извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция и на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 30, ал. 5, т. 5 от Закона за съдебната власт, е решено по т. 3 да се преустанови разглеждането на всички видове административни дела за периода на обявеното извънредно положение 16.03.2020 г. – 13.04.2020 г. включително, с изключение на четири групи дела. При така описаната нормативна и административна уредба и създадената организация за работа в съдилищата, доводите на наличие на основателна причина за неявяване на адв. Чечов в проведеното на 11.03.2020 г. съдебно заседание в АС-Пловдив се явяват неоснователни, освен, че са и недоказани. Дори и да се приеме, че описаната основателна причина за неявяване в открито съдебно заседания, проведено на 11.03.2020 г. по делото е налице, то това не може да обоснове допуснато от съда процесуално нарушение и то от категорията на съществените. След извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 3 АПК на обжалваното решение, настоящият състав намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод на административният съд за съответствие на одобреното с процесната заповед изменение на ПУП с предвижданията на действащия ОУП и предварителния проект на изменението му досежно двете зони по ОУП и промяната на дворищната регулационна линия, съобразно предназначението на двата УПИ, които са с променено предназначение и урегулирани с предходна заповед от 2009 г. /заповед № 090 A461/11.03.2009 г. /. Именно към този момент са предвидени двата тупика /имот с идентификатор 56784.10.128/, чиято дължина се променя само с оглед променената граница, което не засяга достъпа до собствения на жалбоподателката имот с идентификатор 56784.10.69. /010069 стар/. Съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 090 A461/1 1.03.2009 г., тупика е образуван от имот с идентификатор 56784.10.85 и е с предназначение за транспортен достъп само до УПИ 010085-II, като не обслужва имота на жалбоподателката, тъй като не достига до страничната имотна граница на собствения й имот с идентификатор 56784.10.69, достъпа до който имот по КК е от юг по "селскостопански, горски, ведомствен път" с идентификатор 56784.10.10, общинско публична собственост. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника "Валинвест 99" ЕООД претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи адв. възнаграждение в размер на 1000 лв, реално внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2021 г. Възражение за прекомерност не е направено от касаторката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,