Решение № 15902 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2013 г.

Решение № 15902 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ани Караджинова -Кьосева - пълномощник на Валентин Димитров Киров от с. Червен брег, община Дупница срещу решение № 1517 от 5.03.2013 г., постановено по адм. д. № 8437 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1519 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, защото не отговаря на изискването за форма според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото не е мотивирано. На следващо място се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като Валентин Киров не е уведомен за започналите административни проверки, нито за получените резултати от тях. По изложените съображения касаторът моли, решението на съда да се отмени, като се отмени и уведомителното писмо в частта, в която е отказано финансово подпомагане по три от заявените мерки за подпомагане. Претендира и присъждането на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФЗ не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е като установил фактическата обстановка е направил правилни правни изводи относно законосъобразността на уведомителното писмо. Според прокурорът при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, водещи до касационна му отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Валентин Киров е подал общо заявление с УИН: 10/070411/33746 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г., за което е получил УРН: 207750. След извършени кръстосани административни проверки чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на него му е оторизирана и изплатена обща субсидия в размер на 4692, 63 лв., за което е бил уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1519 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. От уведомителното писмо се установява, че Валентин Киров е декларирал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) обща 234, 68 ха, за която е поискал сума в размер на 52 572, 39 лв. След извършената административна проверка чрез ИСАК е била установена недопустима площ за подпомагане или наддекларирана от 114, 54 ха, а допустимата за подпомагане е останала в размер на 120, 14 ха. Процентът на наддекларираната площ е установен на 95, 34 %, поради което установената площ е изключена от подпомагане и за нея на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 25 658, 95 лв. С подаденото общо заявление за плащане на площ Валентин Киров е декларирал за подпомагане по Схемите за национални доплащания на площ 121 ха, за която е поискал сума от 3 630 лв. При извършената административна проверка чрез ИСАК е била установена площ от 1,7 ха, заявена и от друг земеделски производител, без отстранено застъпване, поради което застъпената площ е изключена от подпомагане. Установената площ за подпомагане е 119, 3 ха. Процентът на наддекларирането е 1, 42%, а оторизираната площ, допустима за подпомагане е останала 119, 3 ха. За нея е оторизирана сума от 3579 лв. Валентин Киров е подал заявление и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР1 като е декларирал 4, 38 ха. При извършената проверка е било установено, че цялата заявена площ за подпомагане е допустима, поради което за нея е оторизирана сума от 1 113, 63 лв. В тази част уведомителното писмо не е било оспорено и е било изключено от съдебен контрол. В заявлението за подпомагане за кампания 2011 г. Валентин Киров е посочил мярката Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони - НР2 като е декларирал площ от 230, 3 ха, за която е поискал сума от 13 601, 61 лв. След извършена административна проверка на заявените парцели, чрез системата ИСАК, е била установена наддекларирана площ и недопустима за подпомагане от 114, 54 ха. Допустимата за подпомагане площ е установена на 115, 76 ха, а процентът на наддеклариране в размер на 98,95%, поради което е отказана за подпомагане и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията е наложена санкция за бъдещ период в размер на 10 205, 56 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че още при подаване на заявлението за подпомагане и посочване на парцелите за земеделско ползване е била извършена административна проверка за допустимост, при която е установена недопустима площ за подпомагане по три от заявените БЗС, посочени на лист 24 от делото. Тези БЗС са били изключени от подпомагане, защото са излизали извън допустима слой Площи за подпомагане. Освен това за един БЗС е установено застъпване от 1, 7 ха, което не е било отстранено, защото жалбоподателят не е представил и посочил документи, даващи му основание за ползването. Съдът е допуснал и съдебно техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. От него е установил, че фактическите констатации, посочени в уведомителното писмо, съдържащи се в таблиците и поясненията на колоните в нея са правилно установени. При тези фактически установявания, съдът е приел на първо място, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, поради което е валидно. На следващо място съдът е приел, че при издаването му не са допуснати нарушения на изискването за форма по чл. 59 АПК. Поради това, че констатациите в уведомителното писмо и служебно събраните писмени доказателства не са били опровергани, съдът е приел, че уведомителното писмо е законосъобразно, а жабата срещу него е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването, че уведомителното писмо не отговаря на изискването за форма, защото е немотивирано и в този смисъл с него е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В уведомителното писмо са посочени причините за изключването от подпомагане на заявените парцели-два от тях са били затревени и обрасли с висока растителност, поради което са били недопустими за подпомагане, за което жалбоподателят е бил уведомен при подаване на заявлението, според подписаната от него стартирана предварителна проверка на подаденото заявление - лист 24 от делото. За един от парцелите е установена площ на застъпване - 1,7 ха, която не е била отстранена, поради което тази площ е изключена за подпомагане. Тези парцели участват в трите мерки заявени за подпомагане, предмет на жалбата поради което правилно са отказани за подпомагане. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила допуснато при издаване на уведомителното писмо. За стартираните кръстосани проверки на площите заявени за подпомагане жалбоподателят не се уведомява, а те са задължителни според чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Приложените доказателства за извършените теренни проверки са за създаването на допустимия слой Площи за подпомагане и не се отнасят конкретно за жалбоподателя. От данните по делото се установява, че Валентин Киров е бил уведомен за недопустимите площи за подпомагане още при стартиралата проверка на подаденото заявление, за резултатите от която той е бил запознат, според положения от него подпис- лист 24 от делото. Жалбоподателят е бил уведомен и за констатираното застъпване, за което той е попълнил таблицата на лист 109 от делото, като е потвърдил ползването, без да посочи и приложи писмени доказателства, даващи основание за ползването на тези парцели, поради което правилно и на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. тази площ е изключена за подпомагане, защото застъпването не е било отстранено. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението му и то като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение