Решение № 9028 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2014 г.

Решение № 9028 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариян Панчев Шопов от град Дуранкулак, подадена чрез адв. Арабаджиев против Решение № 4831/11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1035/2013 г., по описа на Административен съд - София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3557/1.09.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 228, т. 2; чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР отм./, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи /ППЗМВР отм./. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Директора на ГДГП, чрез процесуален представител юрк. Огнянова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Шопов срещу заповед рег. № 3557/1.09.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С решение № 6029 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 8870/2011 г., АССГ, отменил заповедта. Съда приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма; издадена е при съществени нарушения на административно производствените правила; в нарушение на чл. 229, ал. 4 ЗМВР /отм./. С решение № 1227/25.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2980/2012 г. ВАС - приел всички изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразни и необосновани. Също така касационният състав констатирал, че АССГ не е обсъдил съответствието на оспорения акт, с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с дадени конкретни указания за изясняване на делото от фактическа страна и след съвкупна преценка на събраните доказателства да се направи извод дали държавният служител е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Предмет на настоящото производство е решението, постановено при това ново разглеждане. Правилни са изводите на съда, съобразени и с дадените от касационния съд указания и мотиви в отменителното решение, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на предвидената в ЗМВР и ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения на служителя, каквито той е дал. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материално правни норми, които да опорочават административния акт. Както правилно е приел АССГ, с действията си подробно описани в заповедта и анализирани от решаващия съд в мотивите на съдебния акт, чието преповтаряне е безпредметно - оспорващият Шопов е нарушил предписаните в Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР - норми - а именно т. 7 да пази доброто име на институцията, която представлява т. 8 - насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 31 - е неподкупен и не се възползва от служебното си положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел. Безспорно е установено от събраните в административното производство доказателства, че Мариян Шопов е държавен служител в МВР, категория "Е", полицай в Граничен контролно пропускателен пункт /ГКПП/ - Дуранкулак от ГПУ - Г. Тошево при РДГП - Русе. Установено е също така, че на 26.06.2011 г., около 21.00 часа на ГКПП0 Дуранкулак - Вама Веке, при проведена операция от служители от окръжна служба "Антикорупция" - в гр. Констанца, Република Румъния, под надзора на прокурор от окръжна прокуратура - град Констанца, е задържан полицай Мариян Шопов, след получаване на 70 евро от румънски граничен служител. Обобщаващият извод на съда е, че Шопов е извършил соченото дисциплинарно нарушение, което е в разрез с етичните правила и норми за поведение на служител на МВР. Правилно, обсъждайки всички по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключение на видео-техническа експертиза, съдът е достигнал до извода, че на сочените в заповедта дата и място Шопов е приел парична сума, която не му се следва, поради което е неоснователно твърдението в касационната жалба, че изводите на съда се базират единствено на документи, създадени в друго производство, и с противоречиво съдържание. И след като съдът е установил по безспорен начин, че служителят е осъществил деяние, което само по себе си е нарушение на служебната дисциплина и в разрез с етичния кодекс за поведение - ирелевантен е фактът, дали лицето e привлечено към наказателна отговорност и реализирана ли е последната. Предвид изложеното не е налице соченото касационно основание за отмяна на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 450 лева възнаграждение за юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,