Решение № 3616 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6198/2010 г.

Решение № 3616 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6198/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоянка Василева Чернева, Снежана Чернева Георгиева, Таня Георгиева Йорданова, Чавдар Данчов Чернев и Елена Данчова Чернева срещу решение № 515 от 18.03.2010 г., постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 30-ти състав по адм. д. № 3407/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Довода, че решението е постановено при непълнота на доказателствата не съставлява касационно отменително основание. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от кмета на СО - район "Панчарево". С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответниците по касационната жалба Райна Тодорова Христова, Мария Тричкова Петрова, Детелина Георгиева Цанева, Снежана Георгиева Канзова, Стефка Георгиева Петрова и Георги Йорданов Младенов са подали писмено възражение, с което излагат доводи за неоснователност на касационните жалби и правят искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света гора - Атон, чрез процесуалния си представител адв. Костадинова излага доводи за неоснователност на касационните жалби и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-09 от 23.03.2009 г., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ кмета на СО - район "Панчарево" е признал правото на наследници на Черньо Йорданов Чернев да придобият собственост по отношение на 600 кв. м от имот пл. № 1514, кад. район № 6111, местност "Терасите", землището на с. Герман, район "Панчарево", Столична община. Съдът е отменил оспорения акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че административния орган се е произнесъл по недопустимо искане за признаване на правото на трансформация на право на ползване в право на собственост. За да стигне до този извод, съдът е приел, че искането на наследниците на Черньо Чернев е подадено след като е изтекъл преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че заявлението е подадено на 30.06.1998 г., а последният новиран с цитираната разпоредба срок е изтекъл на 31.01.1998 г. Само на това основание съдът е отменил оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно с оглед на представените пред тази инстанция писмени доказателства. Първото законово условие за да се преобразува правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. За да бъде издадена заповед за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, законодателят е предвидил подаване на искането до кмета на съответната общината в законово предвиден преклузивен срок. Правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са изведени с оглед представените в това производство писмени доказателства. В касационното производство са представени молба вх. № 1621/1992 г., подадена от Стоянка Василева Чернева и извлечение от дневник с входящи молби в с. Герман на правоимащи по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези доказателства не били предмет на преценка от първоинстанционния съд, поради което съдът е стигнал до погрешен извод относно началната дата, на която правоимащите са заявили правото си да искат трансформиране на право на ползване в право на собственост. Настоящият състав счете, че доколкото в представените пред касационната инстанция нови писмени доказателства се съдържат нови фактически установявания, делото следва да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд за обсъждане на тези доказателства. С оглед решаващият мотив за допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът не се произнесъл по останалите доводи на страните за наличие на кумулативните материално-правни предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предвид на изложените съображения обжалваното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 4 от АПК, следва да бъде отменено. Делото следва се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като се съобразят изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши преценка за наличие на материално-правните предпоставки за издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, да се преценят писмените доказателства по делото, в това число и тези представени в касационното производство и при спазване на административнопроизводствените правила относно тяхната доказателствена сила, както и евентуално да се назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на обстоятелства от технически характер относими към процесния имот като местоположение и отнасяне към кадастралния план и плана на новообразуваните имоти с оглед установяване на правата на засегнати собственици с признато право на възстановяване на земеделски земи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение