Решение № 3407 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2013 г.

Решение № 3407 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Навид Мощаги, гражданин на Иран против решение № 5941/01.10.2013 г. на Административния съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 7208/2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му ведно със законните последици. Наведените от касатора касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Ответникът-Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 869/14.06.2013 г. на председателя на ДАБ, с което по молба вх. № 816 от 12.09.2012 г. на Навид Мощаги е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е отхвърлил жалбата на Навид Мощаги против решението на ДАБ, приемайки че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на кандидата на бежански статут. Съдът е възприел констатациите и изводите на административния орган, че молбата на кандидата е поредна и, че твърденията му, че е преследван в родината си заради промяна в религията му са недостоверни и противоречиви. Съдът е анализирал съдържащите се три справки ( от 14.02.2013 г., от 23.02.2013 г. и от 09.07.2013 г.) за ситуацията в Иран, като въз основа на последната е приел, че политиката в Иран е поела в друга посока и се наблюдават мерки за подобряване на основните човешки права. Съдът е преценил, че законосъобразно председателят на ДАБ е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут, приемайки, че от бежанската история на жалбоподателя не може да се формира извод, че основанията за напускане на страната му на произход са измежду посочените в чл. 9 от ЗУБ. Съдът е посочил, че от бежанската история на кандидата се установява, че преди да напусне Иран, той не е имал проблеми с властите. Съдът е посочил, че от справката от 14.02.2013 г. за ситуацията в Иран няма данни за въоръжен конфликт в Иран, въпреки наличието на конфликти при спазване на човешките права. Обжалванато решение е правилно. Установено е, че молбата за закрила по реда на ЗУБ във връзка с която е издадено решението на председателя на ДАБ, което е било предмет на проверка от АССГ е втора по реда си. В интервюто, проведено с кандидата във връзка с втората му молба за закрила по реда на ЗУБ, той е посочил като основна причина за исканата закрила страха от преследване в държавата му на произход заради изповядваната от него християнска религия. Това обстоятелство вече е било предмет на преценка вкл. и от страна на съда във връзка с първоначалната молба на кандидата за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Налице е противоречие в съобщената от кандидата информация на интервюто, проведено с него през 2008 г. и интервюто по повод на втората му молба, относно последствията за него при 48 часовото му задържане. Първият път, кандидатът е казал, че са го питали, защо е завел мюсюлманин в неговата черква, като са му казали друг път, да не прави така, а при второто интервю (през 2012 г.) е казал, че са му дали да подпише формуляр, че няма да посещава повече църкви и, че няма право да пропагандира християнската вяра. В този смисъл, обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недостоверност на бежанската история на кандидата. От друга страна, жалбоподателят не съобщава майка му и баща му, които са останали в Иран и които също са християни ( видно от данните, съобщение от кандидата при проведеното първо интервю), да са имали или да имат проблеми с властите във връзка с изповядваната от тях религия. От съдържанието на най-актуалната ( 09.07.2013 г.) справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, съдържаща се по делото, не се съобщават факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че жалбоподателят би бил преследван или заплашван в страната си на произход, заради изповядваната от него религия. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 91 от ЗУБ