Решение № 7853 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2010 г.

Решение № 7853 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Петко Георгиев Петков от гр. София, заменен по правоприемство от наследниците си Петранка Петкова и Николай Петков чрез процесуален представител - адв. Фирков срещу решение № 114 от 3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4493/2009 г. по описа на Административен съд гр. София-град. Със същото решение, имащо характер на определение в тази му част е върната исковата молба на Петко Стоянов Петков от гр. София срещу Агенция Социално подпомагане- гр. София в частта, с която се иска заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие отмяна на Заповед № 6503/3.12.2004 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане - Младост, с влязло в сила съдебно Решение на ВАС на РБ от 2.05.2007 г., както и за заплащане на обезщетение вследствие неизпълнение на съдебно решение от 2.07.2007 г. на ВАС на РБ постановено по адм. дело № 1620/2007 г. и е прекратено производството по адм. дело № 4493/2009 г. по описа на административен съд София-град в тези му части. Срещу това определение е постъпила частна жалба. В касационната и в частната жалба са релевирани доводи за неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 НПК, поради които се претендира отмяната на обжалваните актове. Ответната страна - Агенция Социално подпомагане - гр. София не ангажира становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната и частната жалба, намира същите за допустими като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу срещу Агенция за социално подпомагане - гр. София за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в психично натоварване и страдание, огорчение, накърняване на човешкото достойнство и чувство на онеправданост вследствие на отменен по административен ред Мълчалив отказ на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост с Решение № 123/10.06.2009 г. на Директор РД "Социално подпомагане - гр. София и иск заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие отмяна на Заповед № 6503/3.12.2004 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане - Младост, с влязло в сила съдебно Решение на ВАС на РБ от 2.05.2007 г., както и за заплащане на обезщетение вследствие неизпълнение на съдебно решение от 2.07.2007 г. на ВАС на РБ постановено по адм. дело № 1620/2007 г. Първият иск е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан, а втория е оставен без разглеждане като недопустим и е върната исковата молба. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер, а именно не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно недоказаност на претендираните вреди и пряката им и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени и неимуществени вреди да са в наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и посочения незаконосъобразен административен акт, респективно бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряката връзка на вредата с незаконосъобразна административна дейност и свързаната с това отговорност не се презумира от закона, затова в изключителна тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Поради това, при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца и претендирани имуществени и неимуществени вреди. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване. Действително не е било безспорно установено състоянията на ищеца дали се дължат като пряка последица единствено и само на отменения като незаконосъобразен административен акт, поради което иска в тази му част правилно и обосновано е бил отхвърлен. Служебното начало в процеса е ограничено и съдът не може да замества страните при събиране на доказателствата в подкрепа на твърденията им. По силата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което в конкретния случай е сторено. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил едновременното наличие на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. С оглед на изложеното процесното решение и в частност прекратителното определение са правилни и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК, поради което следва да бъдат оставени в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 229 и сл. от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,