Решение № 5786 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 935/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител срещу Решение 5837 от 17.12. 2024 г., постановено по административно дело 1234/ 2024 г. по описа на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, като постановено в пълно несъответствие с материалното и процесуалното право на страната и Европейската общност, съдебната практика, както и събраните по делото доказателства. Счита за неверен извода на съда, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за опасност за жалбоподателя в страната му. Моли да се отмени решението на административния съд и да се уважи жалбата и върне на ДАБ преписката за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като при произнасянето му не са допуснати нарушения на съдопроизводствения закон и правилно е приложен материалния закон. Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на АС Хасково. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и предлага същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 11474/ 04.11.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореният административен акт е бил издаден от компетентен органПредседател на ДАБ. Административният акт отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. Нямало нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Преценил, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради нямало допуснато съществено процесуално нарушение. Приел така постановеното решение на ДАБ за съответно и на материалния закон. Според съдът правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещият закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Намерил за правилна и преценката на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът намерил и за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждавало и от информацията в справките за актуалната обстановка в Сирия. В заключение преценил, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила, същата е разгледана от Председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход. От всичко изложено е видно, че макар общата обстановка в Сирия да са станали причина да напусне тази страна, чуждият гражданин не е посочил нито една конкретна основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в страната по произход. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Правилни са и изводите на съда и на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл.9, ал.8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Съдът е изследвал всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал. 1, т. 1 и т.2 ЗУБ. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилни са изводите на първостепенния съд, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход- Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Завръщането на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1 на чл.9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,