Решение № 11702 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2009 г.

Решение № 11702 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от адвокат Димитър Пелов - пълномощник на Даринка Тодорова Алексова против решение № 1059 от 22.12.2008 г. на Административен съд София град, Второ отделение по адм. дело № 6237/2007 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № РД-09-356/18.07.2007 г. на Кмета на район "Надежда", Столична община издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му по съображенията, че съдът неправилно приел за неотносими към спора въпросите за законността на постройките и времето на изграждането им, което е от съществено значение за преценката по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Ответникът, Кметът на Столична община, район "Надежда" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяване на решението съдът е преценил правилно данните по делото като е приел, че частта от имота с площ от 1675 кв. м., определена от вещите лица като свободна, е асфалтирана и обслужва изградените сгради и попада в приложното поле на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ с чиито норми се твърди, че решението е в противоречие, е относимо в производството пред Общинска служба земеделие, която е компетентния орган в производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу заповед, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С нея се одобрява решение на техническата служба по отношение на имот № 60249, к. л. 139 съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в м. Складова база Илиянци - Връбница и за който е определена застроена площ от 3552 кв. без свободна от застрояване площ. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповед № РД - 09 - 356/18.07.2007 г. на Кмета на Столична община, район Надежда одобряваща това решение с молба за отмяната й. Съдът от данните по приложената административна преписка и заключения на единична и тройна съдебно технически експертизи е приел, че имота е изцяло застроен, така както е определен с обжалваната заповед, тъй като в него попадат улица, сгради и сервитутни площи към тях. Възраженията за строителството без строителни книжа, съдът приел за неотносими въпроси към производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а относимо в производството пред друг орган. При така установените данни съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е пред Общинска служба земеделие, която постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 и чл. 13а. Производството за определяне на застроената (свободната от застрояване площ в тези имоти е междинно, обслужващо производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и в него не се разглеждат наличието или не на материалните предпоставки относими към реституцията на имотите. Определянето на застроената част служебно от техническата служба по реда на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е по отношение на застрояването със сгради и извършването на строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Разглеждането на въпросите, свързани със собствеността и законността на строежите е свързано с установяване на материални права и конкуренцията между тях, което е предмет, извън предмета на административното производство. От друга страна разглеждането на такива спорове би означавало да се предопредели изходът на производството по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ пред Общинската служба по земеделие, която е овластена с компетентността да издава решения за възстановяване на правото на собственост. По изложените съображения, когато се определя свободната площ в подлежащ на реституция имот не следва автоматично, че тази площ ще бъде възстановена реално от ОСЗ, тъй като следва да са налице всички материални предпоставки, които са предмет на преценка от нея. По същите причини наведените доводи в касационната жалба, че съдът е следвало да прецени законността на застрояването в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ са неоснователни. Както се посочи, междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е с ограничен предмет по отношение на фактическото застрояване в имота и предпоставките за реалното му възстановяване са предмет на друго производство пред друг орган, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При изложените съображения не се констатират нарушенията сочени като касационни основания за отмяна на решението и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение