Решение № 9914 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2013 г.

Решение № 9914 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Николов 09" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Бяло море" № 11, ет. 3, ап. 9 срещу решение № 2679 от 11.12.2012 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2927/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Николов 09" ЕООД срещу отказ, изх. № ИЯ/КАТ-7803 от 22.08.2012 г., на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив да регистрира пътно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че по делото не са събрани доказателства за наличие на автентичен идентификационен номер на превозното средство. Не отчел заключението на вещото лице, както и не анализирал безспорните факти за начина на придобиване на превозното средство, за налични предходни регистрации, за обстоятелството, че не се издирва, за спряното наказателно производство и връщането на автомобила на собственика. Съдът не отчел, че административният орган не извършил по свой почин необходимите проверки и не изследвал сам възможността за установяване на автентичния номер на автомобила, с което нарушил административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Емилия Харитова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът изложил изключително подробни и обстойни мотиви като преценил доказателствата по делото и въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи. Правилно приел, че няма възможност за установяване на автентичните символи - оригиналния номер на рамата и на двигателя. Налице е хипотезата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Николов 09" ЕООД придобил чрез публична продан - постановление за възлагане на движима вещ от 17.02.2012 г., товарен автомобил, марка Iveco, модел Тракер, тип самосвал, регистрационен № СТ 3476 АР, рама WSMJ4CSSZ0C168024, двигател № R004221386 - дизел, цвят - червен, дата на първоначална регистрация - 27.03.2007 г.

1. Номера на рамата по свидетелството за регистрация, част I на процесното превозно средство е WJMJ4CSS20C168024.

1. На 15.03.2012 г. "Николов 09" ЕООД представил на компетентните органи превозното средство за регистрация.

1. По повод на превозното средство незабавно било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК като в хода на производство била извършена химическа експертиза, която установила, че наличния номер на рамата WJMJ4CSS20C168024 е изпълнен с неоригинален шрифт, знаците му са набити допълнително след заличаване на оригиналните като оригиналните не са установени. Номера на двигателя - R004221386, е изпълнен с неоригинален шрифт, върху неоригинална табелка.

1. С писмо от 09.04.2012 г., изх. № 054, оторизиран представител на производителя Iveco декларирал, че автомобил с посочения номер на шаси не е произвеждан като първоначалната идентификация WJMJ4CSS отговаря на модел Trakker AD 260T44, но серийния номер на шасито - C168024, отговаря на модел Trakker AD260Т44 с шаси ME2NST20C168024.

1. На 12.07.2012 г. образуваното наказателно производство било спряно на основание чл. 199, във вр. с чл. 244, ал. 1, т. и чл. 111 НПК като иззетото превозно средство било върнато на собственика - "Николов 09" ЕООД.

1. На 14.08.2012 г. "Николов 09" ЕООД подал заявление до ответника за пререгистрация.

1. С писмо, изх. № ИЯ/КАТ-7803, от 22.08.2012 г. началник на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията на моторните превозни средство и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) във вр. с чл. 143, ал. 2 и 3 ЗДвП отказал регистрация на превозното средство.

1. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-техническа експертиза, която установила, че върху дясната надлъжна греда на рамата е поставен идентификационен номер *WJMJ4CSS20C168024*, на челната стена на кабината, върху алуминиева занитена плочка установил следните знаци и символи WJMJ4CSS20C168024, идентификационния номер на двигателя бил поставен върху алуминиева плочка на лявата стена блока и бил R004221386.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган изследвал възможността за установяване на оригиналния идентификационен номер. Приел, че акта съответства на материалния закон, тъй като установената неавтентичност на идентификационния номер, с оглед на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, прави недопустима регистрацията. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалба.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът изключително прецизно и точно установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Съдът изложил и подробни и обосновани мотиви по всеки от установените в съдебното производство факти. Спорът по делото, с оглед на твърденията и доводите на касатора, е относно обосноваността на фактическите изводи на съда и правната квалификация на фактите.

Касаторът твърди, че съдът не оценил правилно установения от съдебната експертиза автентичен идентификационен номер на превозното средство. Това твърдение е неоснователно. Както обосновано и правилно посочил в мотивите си съдът заключението на приетата по делото съдебна експертиза установява единствено наличния на рамата и на двигателя на автомобила номер. Макар задачата на експертизата да е била "да определи автентичния идентификационен номер на рамата и на двигателя" видно от посоченото в заключението вещото лице направило изводите си като използвало един единствен способ за установяване на релевантния факт - физически оглед на автомобила. Физическият оглед на един автомобил по принцип е основен способи за установяване на поставения от производителя идентификационен номер. Но тогава, когато по делото има безспорни доказателства за интервенция върху номера, за невъзможността да бъде установен поставения от производителя номер само физическия оглед не гарантира вярност на извода в степен, която да обори създаденото от другите доказателства убеждение на съда за интервенция върху номера и следователно за несъответствие между наличния и поставения от производителя номер. Впрочем, самото вещо лице в съдебно заседание посочило, че "с просто око не мога да установя, че има интервенция върху номерата. ", както и "това е дейност на криминологията към МВР и там установяват дали е пренабит, даже установяват и стария номер. Има по-тънки детайли, които могат да установят."

При положение, че чрез способите на химическата експертиза е установена интервенция и не е установен поставения от производителя идентификационен номер, то това, което установява вещото лице чрез физическия оглед на автомобила е наличния идентификационен номер. Наличния и поставения от производителя идентификационен номер могат да бъдат идентични, и тогава е налице законосъобразно установен релевантен факт, който поражда задължение за компетентния орган за регистрация, но могат да бъдат и различни. Тогава, с оглед на това дали може или не може да се установи автентичния, поставен от производителя номер, съществуват две възможности. Ако поставения от производителя номер може да се възстанови за собственика се поражда правото да иска възстановяване по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП във вр. с Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство. При невъзможност да се установи автентичния номер се поражда задължение за компетентния орган да откаже регистрацията.

Видно от изложеното съдът правилно ценил заключението на съдебната експертиза - в контекста на останалите доказателства по делото и при отчитане на използвания способ, чрез който специалните знания на вещото лице за релевантния факт са предоставени на съда. Следва също така да се посочи, че в случая, видно от самата експертиза, не става въпрос толкова за използване на специални знания, колкото до установяване на релевантен за предмета на делото факт. Поради това оценката на доказателствените изводи на вещото лице досежно този факт трябва, както обосновано сторил съда, да бъде направена при точно отчитане на това кой е релевантния факт (поставения от производителя номер) и кой е установения от вещото лице факт (наличния номер). Заключението на вещото лице не е обвързващо съда доказателство - чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което като го ценил след мотивирана съпоставка с другите доказателства по делото съдът направил обосновани фактически изводи и дал вярната парван квалификация на установения факт.

Що се отнася до останалите безспорно установени по делото факти свързани с процесния автомобил - начин на придобиване, предходни регистрации, както и действията на компетентните органи по образуваното досъдебно производство, правилно не са взети предвид от съда, тъй като те не са елемент на фактическия състав на регистрацията. Това, което законодателят е определил, че има значение е само и единствено установяването на поставения от производителя идентификационен номер. Разбираемо е очакването на касатора, с оглед на способа на придобиване на превозното средство и съществуването на предходни регистрации, да бъде в максимална степен сигурен за наличието на изискуемите от закона факти за пререгистрация на автомобила, но законодателят в чл. 143, ал. 1 ЗДвП е обвързал регистрацията с един обективен факт, субективното отношение на задълженото лице към който няма никакво значение. Вината, съответно нейното отсъствие, за липсата на поставения от производителя идентификационен номер не е елемент на фактически състав на регистрацията.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът неотчел неизвършването от административния орган, по свой почин, на необходимите проверки и изследвания. Първо, съдът изрично посочил извършването от органа на действия по идентификация, по смисъла на § 2, т. 8 Наредба № I-45. Второ. За да е резултатна дейността на органа по идентификация не е необходимо винаги задължително да бъдат извършени всички визирани в т. 8 дейности. Трето. Възможно е и чрез други действия органът да установи релевантния факт. В случая органът приобщил към административната преписка извършената в хода на досъдебното производство химическа експертиза. Експертизата е извършена на 22.03.2012 г., касаторът представил автомобила за пререгистрация на 15.03.2012 г., веднага била образувана прокурорска преписка и съответно досъдебно производство като превозното средство било иззето от органите на прокуратурата. Следователно експертизата е извършена към релевантен за преценката на органа момент и за нея няма забрана да бъде приобщена към доказателствения материал по административната преписка. Четвърто. В периода до връщането на автомобила и подаването на заявление за пререгистрация от 14.08.2012 г. (грешно посочена в оспорения отказ - 14.08.2011 г., с оглед на датата на придобиване на собствеността от касатора - постановление за възлагане от 17.02.2012 г., влязло в сила на 28.02.2012 г.) органът отправил запитване до официален представител на производителя и получил отговор, че автомобил с посочения номер не е произвеждан. Следователно органът извършил по своя инициатива дейности по идентификация като установения безспорно факт на въздействие върху идентификационния номер и невъзможността да бъде установен номера, поставен от производителя, правят ненужно извършването на други действия по идентификация.

Видно от изложеното релевираните от касатора доводи за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът, след като подробно и прецизно установил фактите по делото, направил обосновани фактически изводи и дал вярната правна квалификация на фактите. Приложил правилно материалния закон и постановил правилно съдебно решение. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, касационният съд констатира, че същото е валидно и допустимо и поради установената му правилност следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд