Решение № 128 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 418/2019 г.

Решение № 128 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 418/2019 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С. Х. С. чрез процесуалния представител адв. В. П. е обжалвал с касационна жалба вх. № 4176 от 16.11.2018 г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 4526 от 08.10.208 г. по въззивно гражданско дело № 384/2018 г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 305 от 14.06.2019 г. по правния въпрос дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК от 1968 г. ; участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност, ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения. Ответницата В. Х. С. е подала писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложила е съображения, че дарението на процесния апартамент, предмет на нот. акт. № 1975 г. в полза на ищеца по делото е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 изр. 1 и ал. 7 СК от 1968 г., тъй като е извършено само от единия съпруг, а другият съпруг-съсобственик е участвал само като законен представител на малолетния си син като приемател на дарението. Поради нарушение на закона, договорът за дарение е нищожен и не е породил вещноправно действие, следователно ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. СК 1968 г. ; съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Съгласието за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис – чл. 13, ал. 7 СК 1968 г. ;. При извършване на разпореждане от единия съпруг в полза на малолетно дете, когато другият съпруг участва в нотариалното производство като негов законен представител, с подписването на нотариалния акт той изразява съгласие както за приемане на дарението от името на надарения, така и своето съгласие за разпореждането. С полагането на подписа пред нотариуса от съпруга като участник в сделката, се спазва изискваната от чл. 13, ал. 7 СК 1968 г. /отм./ писмена форма на съгласието с нотариална заверка на подписите. Хипотезата е аналогична на тази, при която единият съпруг участва в сделката като пълномощник на съпруга – продавач по договора - срв. решение № 643 от 15.03.1978 г. по гр. д. № 3320/77 г. на ВС, I г. о., с което е прието, че съгласието е изразено и е спазена необходимата писмена форма с нотариално заверен подпис от другия съпруг с подписването на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот в качеството на пълномощник на съпруга, след като и този акт е надлежно подписан от нотариуса или от районния съдия. По основателността на касационната жалба. По иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен с първоначалната искова молба от С. Х. С. против В. Х. С. за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответницата да му предаде владението на апартамент №..... вх...... бл. "Т." на ул...... [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния апартамент на основание дарението, направено от майка му с нот. акт №..... от 31. 03...... г. Изложил е съображения, че дареното жилище е било съпружеска имуществена общност, придобито по време на брака на възмездно основание от родителите на страните по делото С. С. С. и Х. Т. С., а разпореждането е извършено без дадено съгласие на съпруга-съсобственик. Мотивите за този извод са, че съгласно чл. 13, ал. 3, изр. 1 и ал. 7 СК от 1968 г. ; , съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. При предвидена в закона особена форма на разпореждането, съгласието следва да бъде дадено в същата форма, а ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис. Устно изразеното съгласие, респективно - знанието и непротивопоставянето, не са достатъчни, за да се приеме, че дарението е произвело предвиденото в закона вещноправно действие. В случая за дарението, оформено с нот. акт № 1975 г., е извършено само майката на ищеца С. С. С., без да е било налице писменото съгласие на съпруга й Х. Т. С., заверено от нотариус. Неспазването на изискванията на чл. 13, ал. 3, изр. 1 и ал. 7 от СК от 1968 г. ; според въззивния съд води до нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД поради нарушение на императивни правни норми. Оттук е направен извод, че ищецът не е придобил вещни права от нищожния договор и предявеният ревандикационен е отхвърлен изцяло като неоснователен. При този резултат по първоначалния иск съдът не е разгледал предявените от В. Х. С. срещу С. Х. С. претенции в насрещната искова молба за нищожност на дарението като привидно по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД, като се е мотивирал, че предметът им съвпада с въпросите, анализирани по повод основния ревандикационен иск и защитата, която ищцата по насрещния иск ще получи посредством отхвърлянето на иска, предявен от С. Х. С. поради нищожността на дарението, направено в полза на последния, ще гарантира в необходимата степен нейните права. С оглед на отговора по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора, че изводът на въззивния съд за нищожност на дарението поради неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 СК 1968 ; е направен в нарушение на материалния закон. При този извод на касационната инстанция, се налага разглеждане на другите основания за нищожност на договора, въведени в насрещната искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост от В. Х. С. против С. Х. С., обективно съединен с искове за прогласяване нищожност на договора като симулативен и сключен в нарушение на ЗСГ ; и при заобикалянето му, позоваване на В. Х. С. на придобивна давност, по които въззивният съд се е произнесъл частично след като е направил извод за нищожност на договора за дарение, въведен като основание за придобиване на собствеността от ищеца по първоначалния иск. Неоснователен е искът за прогласяване на абсолютна симулативност на договора за дарение. При абсолютната симулация страните постигат съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях. При позоваване на такава симулация от трето, неучастващо в сделката лице, в негова тежест е да установи привидността на договора без ограничение на доказателствените средства. В случая такива доказателства не са събрани по делото. На първо място следва да се посочи, че твърдението за симулация се опровергава от самото съдържание на договора, в който дарителката е запазила за се бе си и за съпруга си правото на ползване на една стая от жилището. Ако договорът е абсолютно симулативен и страните са се съгласили той да не породи правни последици, запазване на правото на ползване би било лишено от основание. На следващо място свидетелите С. К., Е. С. и Т. С., които са сестри и брат на страните по делото, са установили в показанията си, че родителите са искали апартаментът да остане за сина им С., защото е изграден на място, което е било собственост на неговия дядо, на когото е кръстен и са му го прехвърлили като майката е била много щастлива, че са успяли да му го прехвърлят. Тези свидетели са в еднаква родствена връзка с двете страни, показанията им не са противоречиви, подкрепят се и от показанията на свидетелите М. Я., Е. П. и П. К. и съдът ги кредитира. Данни в обратната насока, че родителите не са искали да прехвърлят апартамента на сина си С. С., а са запазили собствеността за себе си, не се съдържат в показанията на другите разпитани по делото свидетели, включително и тези, посочени от ищцата по насрещния иск. Декларацията на майката от 26.08.2016 г., че имотът, в който живее е собственост на дъщеря й В. С. и тя няма претенции за него, не съставлява доказателство за волята на страните по договора за дарение от 1972 г. той да не породи последици. Ето защо съдът намира за недоказана симулативността на договора за дарение от 1975 г. По иска за нищожност на договора за дарение поради нарушение на закона и заобикалянето му – чл. 26, ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД ВКС приема следното: