Решение № 8602 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2014 г.
ВАСI отделение13.07.2015 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1581/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 681/2014 г. по описа на Варненския административен съд. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Пламен Йорданов Кундурджиев от гр. Силистра направените за касационната съдебна инстанция разноски в размер на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8602 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1581/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 681/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 191302123/5.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 889/31.01.2014 г. на директора на същата дирекция за установени задължения на Пламен Йорданов Кундурджиев от гр. Силистра за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 4 626,60 лв. и за лихвите над 1 118,73 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неправилен анализ и преценка на събраните доказателства и е извел неверни правни изводи, което прави решението му e необосновано. Излага, че в конкретния случа установените факти сочат, че лицето се е възползвало от предоставеното му право по § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ и е извършило облагането си от стопанска дейност като земеделски производител по реда на чл. 26 ЗДДФЛ, а чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ допуска преотстъпване единствено и само за еднолични търговци. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Пламен Кундурджиев срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Пламен Йорданов Кундурджиев от гр. Силистра чрез процесуалния си представител адв. Йордан Костов я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор, както и иска присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени за установени задължения на Пламен Йорданов Кундурджиев от гр. Силистра за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ в размер за разликата над 4 626,60 лв. до 23 576,71 лв. и за лихвите за разликата над 1 118,73 лв. до 5 700,76 лв., първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите неправилно са тълкували чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като са приели, че само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци имат право на данъчно облекчение. Според съда, правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител, а не правноорганизационната му форма, под която осъществява тази дейност. Съдът се е позовал и на решение на Европейската комисия С
863/11.02.2011 г. за държавна помощ по чл. 48, ал. 6 и 7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 ЗКПО, с която тя е призната за съвместима с чл. 107, § 3, буква в) от ДФЕС. В този смисъл съдът е направил тълкуване на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с решението на Европейската комисия и е приел, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от които се облагат с корпоративен данък. Освен това изложени са мотиви в обжалваното решение, че за да възникне претендираното от жалбоподателя право на преотстъпване на данък до 60% от него за данъчната основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, следва да са изпълнени изискванията по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и условията по чл. 189б ЗКПО, както и да не са налице ограниченията по чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ. В тази връзка съдът е обсъдил установеното в ревизионното производство, чe жалбоподателят е инвестирал преотстъпеният данък в закупуването на трактор Jon Deere R и плуг Poettinger, модел Servo, както и че инвестицията обхваща и склад за селскостопански машини, офис-сграда и автомобилна електронна везна, изградени в с. Голеш, Община Кайнарджа, Област Силистра. Посочено е от съда, че жалбоподателят чрез процесуалния си представител е поддържал твърдението си само по отношение на трактора, плуга и автовезната, а чрез съдебно-счетоводна експертиза е установена и общата стойност на придобитата през 2011 г. техника в размер на 351 146,84 лв. без везната, за която не е дадена оценка от експертизата и последната не е оспорена от жалбоподателя. Съдът въз основа на експертизата е направил съпоставка между общата стойност на трактора и плуга и размера на преотстъпения данък и е установил, че той не превишава 50% от стойността на посочената техника. Прието е също така в обжалваното решение, че е спазено и условието активите да не заместват съществуващи активи, както и че е изпълнено и другото условие земеделският производител да не е бенефициент по някоя от помощите по чл. 4, § 7, букви от а) до г) от Регламент № 1857/2006 г., което е условие за избягване на двойно публично финансиране. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд с последователни и задълбочени мотиви е приложил съответстващите на правния спор материалноправни норми и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото е направил правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ предвижда, че данъкът върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като еднолични търговци се преотстъпва до 60% на лица, регистрирани като земеделски производители (считано от 14.08.2007 г. е регистриран и по ЗДДС) за годишна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията по преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Спорът между страните по делото е относно качеството на лицето, което е преотстъпило до 50% данъка от произведената от него селскостопанска продукция (слънчоглед, рапица, ечемик, пшеница и царевица) и е регистриран като земеделски производител, но няма качеството на едноличен търговец. Налице е решение на ЕК, цитирано по-горе, което е условие по § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ за преотстъпването на данъка - държавна помощ за България. По делото не се спори, че земеделският производител е преотстъпил данък, с който е закупил активи, като преотстъпеният данък представляват 50% от стойността им. Установено е по делото по категоричен начин и не се спори между страните, че ответникът по касационната жалба има качеството на регистриран земеделски производител на първична селскостопанска продукция. Спорът по делото се свежда до правноорганизационната форма на предприятието на земеделски производител, като касационния жалбоподател твърди, че това може да бъде едноличен търговец, но не и нерегистриран като такъв физическо лице - земеделски производител. Държавната помощ, каквото представлява преотстъпването на данъка съгласно решение на Европейската комисия С
863/11.02.2011 г. във връзка с чл. 4, § 7, букви от а) до г) от Регламент № 1857/2006 г. не разграничават помощта за физически лица и търговци, като условието е да са регистрирани земеделски производители на първична непреработена земеделска и животинска продукция. По българското законодателство едноличният търговец и след регистрацията си по чл. 56 и сл. от ТЗ остава физическо лице, но в качеството си на търговец разширява своята правосубектност с оглед участието му в търговския оборот. В процесния случай е установено, че ревизираното лице е избрало облагаемия му доход да се определи по реда на чл. 26 ЗДДФЛ, т.е. формира се по ЗКПО и да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е възприел доводите му, че е упражнил правото си на избор съгласно § 17, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, считано от 1.01.2011 г., относим за 2010 г., като е приравнил дейността си и отчитането й на тази на едноличните търговци. Относно изпълнение условията на чл. 189б ЗКПО не се оспорват от касатора и правилно първоинстанционният съд е установил, че те са изпълнени. Налице са и закупени активи чл. 4, § 7, букви от а) до г) от Регламент № 1857/2006 г. преотстъпеният данък не превишава % от стойността на тези активи, както и последните не заместват съществуващи активи, което е изискване на чл. 4, § 7, чл. 4, § 7, букви от а) до г) от Регламент № 1857/2006 г. Установено е и не се спори между страните по делото, че ревизирания субект не е бенефициент по някои от помощите, изброени в чл. 4, § 7, от букви а) до г) от цитирания Регламент. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението в обжалваната му част като правилно постановено следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Костов, на Пламен Кундурджиев следва да се присъдят 1 400 лв., представляващи направените пред касационната инстанция разноски.